О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165/13.03.2024 г.
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 5321 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
С определение № 446/11.12.2023 г., постановено по гр. д. № 621/23г., АС - Пловдив, 3 гр. състав е прекратил производството по ч. в.гр. д. 621/23г. по описа на АС - Пловдив, повдигнал е спор за подсъдност между АС - Пловдив и АС - София за определяне на компетентният съд, който да се произнесе по частна жалба с вх. № 100085/01.11.23г. на Д. И. и Б. Х.- П. и е изпратил делото на ВКС за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Производството по гр. дело № 4676/23 г. на СГС е образувано по предявени от Д. И. и Б. Х.- П. срещу Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, като правоприемници на Специализирания наказателен съд и Специализирания апелативен наказателен съд, и срещу Прокуратурата на Р. България субективно съединени иска за сумата от по 100 00лв. за всяка от ищците. В исковата молба, след като се описват събитията, довели до задържането на ищците на 17.04.2018 г. и осъждането им с влязла в сила присъда по нохд. № 2617/ 2018 г. на СНС, се сочи, че при задържането им са арестувани от служители на СДВР и КПКОНПИ по средата на едно от централните и най - оживени кръстовища в столицата. В продължение на повече от 9 часа били държани на открито, без да имат достъп до вода и тоалетна, а когато най - сетне им бил осигурен достъп до тоалетна, това станало без да им бъдат свалени белезниците, което наложило унизително съдействие от служителки на полицията. През цялото време ръцете на Д. И. били стегнати с белезници зад гърба й, въпреки че не давала никакви признаци на съпротива или опит за бягство и въпреки присъствието на множество полицаи. Зрелищният им арест бил широко отразен в медиите, както и от пресслужбата на прокуратурата и КПКОНПИ. С присъдата СНС приел нарушения на правата на Д. И. по чл.3 и чл.6, ал.2 от КЗПЧОС . По време на досъдебното и съдебното производство били подложени на жестоко и унизително отношение, били държани в клетка, в непоносими условия в ареста, като не преставала и яростната и унизителна медийна кампания, ръководена и подпомагана от Прокуратурата, по чиято вина, както и по вина на Специализирания наказателен съд били изнесени и техни лични данни чрез нерегламентирано подлагане на публичност на обвинителния акт, присъдата, протоколите от съдебните заседания, протоколите за ВДС и др. Всичко това им причинило сериозни по обем и интензитет душевни болки и страдания в размер на по 100 000 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва от 17.04.2018 г.- датата на ареста, до окончателното им изплащане.
С разпореждане № 9161/26.04.23 г., по гр. д. № 4676/23 г., СГС, ГО, І-10 състав е оставил исковата молба без движение, с подробно дадени указания.
На 07.06.23 г. по делото е постъпила молба, с която пълномощникът на ищците моли съда да продължи срока за уточняване на отделните нарушения и понесените вреди, с оглед необходимостта от обсъждане и съгласуване с доверителките му, по което искане съдът не се е произнесъл.
С определение № 11968/11.10.23 г., постановено по гр. д. № 4676/23 г., СГС, І- 24 състав, е прекратил производството по делото и на осн. чл.7, ал.2 ЗОДОВ във вр. чл.118, ал.1 ГПК го е изпратил по подсъдност на ОС - София.
Срещу постановеното от СГС, І- 24 състав определение № 11968/11.10.2023 г. по гр. д. № 4676/23 г. е постъпила частна жалба от Д.И. и Б. П..
С определение № 2999/04.12.23 г. по ч. гр. д. № 3202/23 г., САС, ТО, 9 състав е приел, че тъй като САС е един от ответниците по предявените искове, на осн. чл. 7, ал.2 ЗОДОВ делото следва за бъде изпратено за произнасяне по частната жалба на най - близкия родово компетентен съд, който в случая е АС - Пловдив.
С определение № 446/11.12.23 г. по ч. в. гр. д. № 621/23г., АС - Пловдив е повдигнал спор за подсъдност между АС - Пловдив и АС - София. Приел е, че изложените в исковата молба фактически твърдения, макар и твърде общи, не водят до извода, че съдът е сезиран с иск, попадащ в някоя от хипотезите по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 8 ЗОДОВ, което да обуслови приложението на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, визиращ правомощието на съда, срещу който е предявен искът, да изпрати делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Посочил е, че предявеният иск се основава на твърдения за нечовешко и унизително отношение, извършено от органите на досъдебното производство и съда, което не попада в нито една от предвидените в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ осем хипотези за ангажиране имуществената отговорност на държавата. Счел е и че предявеният иск не може да се квалифицира и по чл. 2, ал.1, т.8 ЗОДОВ, доколкото в исковата молба липсват твърдения, осъществяващи описаният в посочената разпоредба фактически състав – разгласяване на материали по разследването от орган на досъдебното производство в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, при което обвиняем се представя като виновен. Ето защо, при така описаните нарушения, допуснати от органите на досъдебното производство и съда, е приел, че предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, който иск подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес и спрямо който са неприложими специалните разпоредби на ЗОДОВ, поради което и компетентен да се произнесе по частната жалба на Д. И. и Б. П. срещу прекратителното определение на СГС, е САС, който без основание, позовавайки се на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, е изпратил делото на АС – Пловдив.
Компетентен да се произнесе по частната жалба е АС - Пловдив.
Трайно в практиката се приема, че правозащитните органи като субституент на Държавата отговарят за вреди по реда на специалния ЗОДОВ само в изчерпателно регламентираните в този закон хипотези. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД, по които искове държавата може да се представлява както от министъра на финансите, така и от процесуален субституент – държавният орган, който отговаря за поведението на длъжностното лице пряк причинител на вредата или с който прекият причинител на вредата е в служебно или трудово правоотношение.
В случая изложените в исковата молба обстоятелства, въз основа на който съдът е длъжен да определи правната квалификация на исковите претенции, сочат на нарушение на основни права - забрана за изтезания, унизително и нечовешко отношение, и нарушения на презумпцията за невиновност, регламентирани като общи принципи както в чл.3 и чл.6, ал.2 от ЕКПЧОС /на които разпоредби са се позовали ищците/, така и в сходните по съдържание разпоредби на чл.4 и чл.48, ал.1 от ХОПЕС, която Харта, съгласно чл.52 ХОПЕС- “доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, техния смисъл и обхват са същите като дадените в посочената Конвенция.“. По силата на чл.6, т.3 ДЕС основните права, които са гарантирани от ЕКЗПЧОС /в случая привилото на чл.3 и правилото на чл.6, ал.2, на които изрично се позовават ищците/, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.
С оглед това, настоящият съдебен състав счита, че твърденията на ищците покриват хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, а именно – те претендират обезщетение за неимуществени вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, което нарушение се основана на чл.4 от ХОПЕС, във вр. чл.3 ЕКЗПЧОС и на чл.48, ал.1 от ХОПЕС, във вр. чл. 6, ал.2 ЕКЗПЧОС, а по отношение на твърдението за нарушаване на презумпцията за невиновност - и обезщетение по чл.2, ал.1, т.8 ЗОДОВ.
В чл.7, ал.1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд, то искове по него се предявяват пред местно компетентния съд по правилата на чл.7, ал.1 ЗОДОВ при съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл.103 и чл.104 ГПК, поради което с оглед цената на тези искове, местно компетентен по тях може да е районен или окръжен съд. В случай, че сезираният от ищцовата страна съд е същевременно и ответник по исковете, относима е нормата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ, която препятства разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес и която разпоредба е приложима и за въззивният съд. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 1160/17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1319/23 г. на ВКС, ІV ГО, в което, след позоваване на решения на ЕСПЧ и СЕС, е прието, че тълкуването в смисъла, произтичащ от правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и по чл. 47 ХОПЕС на справедлив и ефективен процес, налага да се приеме, че чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ се прилага съответно и за въззивният съд, когато апелативният съд, на които общите правила в ГПК възлагат разглеждането на частната жалба по инстанционна проверка, е ответник по този иск и искът е предявен след влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (Обн., ДВ, бр. 94/2019 г.). В този случай апелативният съд - ответник по иска по чл. 2в ЗОДОВ, е длъжен да изпрати делото на най-близкия функционално компетентен апелативен съд.
Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че компетентен да се произнесе по частната жалба на ищците срещу първоинстанционното определение, с което делото е прекратено пред Софийски градски съд и на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ е изпратено на най-близкия окръжен съд – Софийски окръжен съд, е Апелативен съд - Пловдив.
Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по частна жалба с вх. № 1000085/01.11.2023 г., подадена от Д. П. И. и Б. Е. Х.- П. срещу определение № 11968/11.10.2023 г. на СГС, І- 24 състав по гр. д. № 4676/2023г., е Апелативен съд - Пловдив.
ДЕЛОТО да се изпрати на Апелативен съд - Пловдив за произнасяне по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: