О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3055

София, 17.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 5349/2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Т. /сега С./, [населено място], чрез адвокат Н. М., срещу решение № 441 от 18.07.2023 г. по в. гр. д. № 520/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 16 от 24.01.2023 г. по гр. д. № 144/2022 г. на Районен съд – Разлог. С първоинстанционното решение е прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК бракът между страните Р. И. Т. /сега С./ и А. Ц. Т., упражняването на родителските права по отношение на общите им две деца – Ц. А. Т. и А. А. Т. – е предоставено на бащата, определен е режим на лични отношения с майката, която е осъдена да заплаща по 190 лв. месечна издръжка за всяко от децата, и ползването на семейното жилище е предоставено на бащата, при когото е определено и местоживеенето на децата. С подадената касационна жалба се обжалва въззивното решение в частта относно упражняването на родителските права и издръжката. Твърди се че, че въззивното решение в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. Ц. Т., със съдебен адрес [населено място], подаден чрез адвокат Г. М. и адвокат Г. К., в който се поддържа становището,...