ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4066

София, 15.09.2025г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело №4618 от 2024година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. Б., чрез процесуалния си представител адв.Г. Ч., срещу решение №345/01.07.2024г. по гр. д.№1156/2023г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №670/17.10.2023г. по гр. д.№1556/2021г. на Районен съд – гр.Благоевград, с което К. С. Б. е осъден да заплати на ищцата Р. Н. З. сумата в размер на 14 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания, настъпили в резултат на скъсването на скоба, държаща металната греда и падането на тентата на масата на 18.06.2018г. в заведение „СТРИЙТ БАР“, находящо се на [улица] [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /18.06.2018г./ до окончателното погасяване, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 20 000 лв.

В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, което е постановено по нередовна искова молба, а в условията на евентуалност се навеждат доводи за нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към касационната жалба се навеждат доводи за наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Поставят се следните въпроси :

1/Чия е отговорността за вреди настъпили в патримониума на трето лице, което то претендира за настъпили на извъндоговорно основание – на управителя на юридическото лице в това му качество или на самото юридическо лице по реда на чл.49 от ЗЗД.

2/Какви са предпоставките за възникване на отговорността на управителя на юридическо лице – търговско дружество.

Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са в противоречие с задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС№№7/1958г., 7/1959г., 4/1961г. и 17/1963г.

Претендира се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Ответникът по касация Р. З. не е депозирала отговор.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че от приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите И. Н. И. и Г. М. Г. се установява, че на 18.06.2018г., след края на работния ден, около 18:00 часа ищцата Р. З., заедно със тях отишли в бар, представляващ каравана с наименование „СТРИЙТ-БАР“ при Бюрото по труда в гр. Благоевград. Всички седнали на една маса, разположена пред караваната, под слънцезащитна тента.До караваната имало и изграден навес, метална конструкция с пвц панели. Тентата била с метална П - образна конструкция с винилово покритие на височина над два метра, като била закрепена с вертикални метални прътове, които са съединени от една хоризонтална тръба.Тентата била в разгънато положение и покривала изцяло масите срещу бара, в това число и масата, на която била ищцата.Около 19:00 часа завалял дъжд, като свидетелите забелязали, че въпреки наклона на тентатата дъждовната вода, се събирала в долния и край.За това обстоятелство бил уведомен сервитьорът в заведението и докато сервитьорът с една метла се опитвал да изтласкал водата от платнището, същото заедно с металната конструкция се свлякло на земята.Свидетелите И. и Г., успели да избегнат удара с падащото платнище, като инстинктивно изскочили назад.Ищцата също се опитала да избегне удара, но не успяла, като получила силен удар в гърба от метална тръба, паднала от тентата, от който удар паднала на земята. От удара З. изпитвала много силна болка в гърба. Била извикана Бърза помощ.На място пристигнал екип на ЦСМП - Благоевград и пострадалата била транспортирана в спешното приемно отделение на МБАЛ „Пулс“ в гр. Благоевград, където след извършването на съответните прегледи и изследвания била настанена в отделението по ортопедия и травматология. На 22.06.2018г. бяла изписана от отделението на „Пулс“ с диагноза „счупвания на три гръбначни прешлена Ел1, Ел.З и Ел.4 и посттравматична дискова херния от дясно на ниво Ел.4 и Ел.5“.Било й предписано обездвижване с корсет и силни болкоуспокояващи.

Прието е за установено, че процесното заведение „СТРИЙТ БАР“, в което е станал гореописаният инцидент, се намира в [населено място] на ул. „И. М. № ***, като същото е отдадено под наем на търговското дружество „Стрийт-Р“ ЕООД, едноличен собственик на капитала и управител, на което към датата на инцидента (видно от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството) е бил ответникът по делото К. Б..

За изясняване на причината за падането на тентата по делото е била назначена съдебно - техническа експертиза.От заключението на вещото лице инж. Х. Г., по допусната и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че причината за скъсването на скоба, държаща металната греда, която е ударила ищцата Р. З. е неправилното захващане на покривното платнище на тентата само по две от страните /дългите страни/, като другите две страни са били свободни. Установява се, че този начин на захващане не позволява на дъждовната вода свободно да се оттича по ската в посока към покрива на караваната, а способства за провисване на платнището и задържане на вода. Събрало се е значително количество вода, което е довело до пренапрягане на скобите, с които е била захваната тръбата на ролката към металната рамка на тентата, в резултат на което се скъсва скоба и освободената тръба удря в гръб потърпевшата.Според вещото лице броят на скобите /вероятно 2/ не е достатъчен да поеме такъв товар.За правилно оттичане на дъждовната вода е следвало покривалото на тентата да се разположи върху тръбна метална конструкция /скара/, захваната с достатъчен брой скоби към металната рамка на тентата и към металната тръба над караваната, като се захване /пришие/ както към тръбите по четирите краища, така и към междинните тръби.Този начин на изпълнение позволява да се опъне добре покривалото и да се осигури правилно оттичане на дъждовната вода в посока към покрива на караваната.Двата броя временни конструкции - тентата и металната конструкция с покритие от поликарбонатни плоскости, са били монтирани в поземления имот с идентификатор ***по КККР на ***, в който се е намирала процесната каравана без необходимото разрешение за поставяне, без одобрена от главния архитект на Благоевград схема за разполагане на обекта и без конструктивен проект.

За изясняване на въпроса какви увреждания е получила ищцата в причинна връзка с падането на процесната тента по делото е била назначена съдебно-медицинската експертиза.От заключението на вещото лице доктор Я. З., по допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните медицински документи, се установява, че при ищцата е налице счупване на страничните израстъци на първи до четвърти поясни прешлени и индиректно огъване на гръбначния стълб, довел до травматична дискова херния на нивото на 4-ти поясен прешлен. Ищцата веднага след инцидента е била приета за лечение в травматологично отделение на МБАЛ „Пулс“.След проведено лечение с обезболяващи, поставяне на имобилизиращ корсет на пояса и престой от 3 дни е изписана за продължаване на лечението в домашно-амбулаторни условия.Поради липса на ефект от проведено домашно-амбулаторно лечение с нестероидни обезболяващи и продължаваща изразеност на болкови оплаквания с ограничени движения в кръста и дясното бедро до болезнена походка, един месец след изписването й от травматологично отделение, на 22.07.2018г. е постъпила за лечение н неврологична отделение на МБАЛ „Благоевград“-АД, където са установени ограничени по обем движения на кръста и десен крак с нестабилна и болезнена походка.След престой от 5 дни на 27.07.2018г. е изписана за продължаване на лечението в домашно-амбулаторни условия с препоръки към нея и ОПЛ за ХДР, болкоуспокояващи медикаменти, физиотерапия и кинезитерапия. Във връзка с това и продължаващите оплаквания от болки и затруднено движение в снагата и десен крак, с болезнена походка, от 24.08.2018г. до 31.08.2018 г. е лекувана в специализирана болница по рехабилитация гр.Петрич, с подобрение.От представените копия от издадени болнични листове за отпуск по болест, се установява, че ищцата е била в отпуск по болест с обща продължителност от около шест месеца от 19.06.2018г. до 12.12.2018г.Според вещото лице медик описаните травматични увреждания добре отговарят да са причинени и да са в причинно-следствена връзка с посочения инцидент към вечерта на 18.06.2018г., като естеството на същите е наложило няколкократно специализирано болнично лечение и е довело до продължителен оздравителен процес. Вещото лице е категорично, че установеното счупване на страничните израстъци на първи до четвърти поясни прешлени са довели до трайно затруднение движението на снагата, за период от около 6/шест/ месеца, като този период включва времето на имобилизация с изразено болнично лечение и последващото раздвижване и рехабилитация до възстановяване на основната функция на гръбначния стълб - поддържане на тялото в изправено положение със съответни движения в него.

Въззивният съд е приел, че при тези данни районният правилно е счел за доказани предпоставките за уважаването на предявения осъдителен иск, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.

Прието е за неоснователно основното оплакване на жалбоподателя, че отговорност за процесния инцидент, от който са настъпили вредите на ищцата, следва да носи не ответникът К. Б., а управляваното от него към онзи момент търговско дружество – „СТРИЙТ-Р“ ЕООД, което било самостоятелен правен субект – юридическо лице, което стопанисва процесния обект.Въззивният съд е посочил съдебна практика, че може да се търси отговорност по реда на чл.45 ЗЗД от управител/ръководител на предприятие и дори от ликвидатор за действия, извършени в това му качество.Следователно след като може да се търси отговорност на управителя за негови лични действия в качеството му на управител по реда на чл.45 ЗЗД, липсва каквато и да е правна пречка да се търси отговорност на управителя и по реда на чл.49 ЗЗД за чужди действия, когато управителят в това си качество е възложил извършването на някаква работа на друго лице и при или по повод изпълнението на тази работа се предизвикат вреди на определено лице.В случая е безспорно по делото, че ответникът К. С. Б. към датата на настъпване на процесния инцидент /18.06.2018г./ е бил органен представител – управител на „СТРИЙТ-Р“ ЕООД.Съгласно нормата на чл.141, ал.1 ТЗ, намираща съответно приложение при едноличното дружество с ограничена отговорност, каквото е дружеството „СТРИЙТ-Р“ ЕООД, дейността на дружеството се организира и ръководи от управителя му. От справка по електронната партида на „СТРИЙТ-Р“ ЕООД се установява, че в периода 12.06.2015 г. – 27.05.2022г. управител на дружеството е бил именно ответникът К. С. Б..Ръководната функция на управителя се състои както в задължението му да организира и ръководи текущата търговска дейност на дружеството, така и в задължението на стопанисва имуществото си с грижата на добър стопанин, вкл. и имуществото, което е наето от него.Тази функция управителят може да осъществява както лично, така също и чрез останалите, ангажирани в осъществяване на дейността на дружеството лица.Именно бездействието на ответника, в качеството му на управител на „СТРИЙТ-Р“ ЕООД, което дружество е наело процесния бар, изразяващо се в неизвършване на съответните ремонтни дейности с оглед осигуряване на безопасна метална конструкция с тип „тента“ в заведението, представлява отклонение от дължимата се от управителя грижа във връзка с управляваното от него предприятие и най-вече във връзка със стопанисвания от него бар.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В настоящия случай следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и да се прецени неговото съответствие с т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, тъй като е налице вероятност да е процесуално недопустимо.

В цитираното тълкувателно решение е прието, че когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо.Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.Когато порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата инстанция за предприемане на следващите се процесуални действия.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №345/01.07.2024г. по гр. д.№1156/2023г. на Благоевградския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора К. С. Б. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 280/двеста и осемдесет/лева и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

СЛЕД внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: