5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 522

[населено място], 07.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2145 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „КОМИНВЕСТ“ АД срещу определение № 4264/10.11.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2224/2023 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено определение № 9778/16.08.2023 г. по гр. д. № 8274/2023 г. на Районен съд Варна за връщане на искова молба, подадена от дружеството, и прекратяване на производството по нея в частта, с която се претендира да бъде осъден ответника В. М. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати законна лихва върху сумата 72 973, 48 лв., считано от датата на предявяване на иска (27.06.2023 г.) до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли същото да бъде отменено. Обръща внимание върху развилото се между страните исково производство, приключило с влязло в сила решение, с предмет иск за заплащане на главница в размер 74 973, 48 лв., подчертавайки, че обезщетение в размер на законната лихва за забава е било присъдено единствено върху сумата от 2 000 лв. поради първоначално предявяване на иска като частичен, впоследствие изменен чрез увеличаване. Аргументира липса на процесуални пречки неприсъдената законната лихва върху остатъка от главницата – 72 973, 48 лв., от датата на предявяване на иска пред Районен съд Варна (27.06.2023 г.) до окончателното й изплащане да бъде предмет на отделно исково производство. Поради естеството на обезщетението за забава и с оглед правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК оспорва извода за неопределеност на претенцията си.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулира следния въпрос:

„1. Достатъчен ли е при предявяване на иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в самостоятелно производство размерът и периода на претенцията да бъдат формулирани като “законна лихва за забава” върху конкретно определена сума “от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението”?“

Въпросът обосновава като решен в противоречие с казуална практика на ВКС, обективирана в определение № 305/09.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5086/2015 г. на II гр. о. на ВКС и определение № 724/18.10.2016 г. по т. д. № 53202/2015 г. на IV гр. о. на ВКС.

Препис от частната жалба не се изпраща.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, съставът на Окръжен съд Варна е приел самостоятелния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава на парично задължение и е очертал предпоставките за неговата допустимост – определяне на периода от време, за който се претендира, чрез посочване на начален и краен момент, както и определяне размера на иска чрез индивидуализиране на неизпълнения главен дълг. Въззивният състав е счел в случая за налична единствено индивидуализацията досежно размера на непогасената главница, но не и конкретиката относно периода, за който се претендира законната лихва, както и точният й размер, което е обусловило извод за недопустимост на претендирането й в отделен исков процес.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното в настоящото производство определение.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставеният от частния касатор въпрос отговаря на характеристиката на правен, разяснена с посочения тълкувателен акт, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнително поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради констатирано противоречие между възприятия решаващ извод във въззивното определение и приетото в представеното от частния касатор определение № 305/09.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5086/2015 г. на II гр. о. на ВКС. С определение № 724/18.10.2016 г. по т. д. № 53202/2015 г. на IV гр. о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на обжалваното решение, поради което същото не съставлява практика, която следва да бъде съобразена в производството по селекция на частната касационна жалба.

В определение № 305/09.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5086/2015 г. на II гр. о. на ВКС и цитираното в мотивите му решение № 50/12.03.2010г. по т. д. № 485/2009 г. на ВКС, II т. о. е разгледана идентична хипотеза на предявен в самостоятелно производство иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху присъдена с влязло в сила решение главница. Прието е, че кредиторът може да претендира отделно законната лихва върху вземането за главница след датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главния дълг, щом като не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт. Посоченото разрешение се поддържа от настоящия състав и следва да намери приложение в конкретния случай. След като в производството по т. д. № 1057/2020 г. на Окръжен съд Варна, в което е установена дължимостта на главница в размер на 74 973, 48 лв., е предявена претенция за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД само върху част от нея, то е несъмнено правото на дружеството ищец да претендира заплащането на обезщетение за забава в отделно производство и върху останалата част от признатата за дължима главница. След като към момента на предявяване на този иск присъденото обезщетение за вреди все още не е заплатено, дружеството може да претендира присъждане на законната лихва върху главницата, включително от датата на завеждане на делото до момента на окончателното изплащане. В случая дължимостта на законната лихва от датата на исковата молба ще се яви последица от учредяване на валидния процес, както и при всеки друг осъдителен иск. Няма съмнение, че, ако бе предявена в рамките на производството по т. д. № 1057/2020 г. на Окръжен съд Варна, претенцията би била допустима. На същото основание тя е допустима и като предявена чрез отделен иск. Следва да се отбележи и, че обезщетението за забава на парични задължения в размер на законната лихва е нормативно определено на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД от Министерски съвет с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно член единствен, алинея първа от цитираното постановление размерът на законната лихва за забава се определя на дневна база и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Поради това за редовността на искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е достатъчно да се посочи неизплатената главница, върху която се претендира обезщетението за забава, както и началният период на забавата, а точният размер на задължението е определяем. Изложените от Окръжен съд Варна съображения в обратния смисъл са вътрешно противоречиви и в крайна сметка незаконосъобразни.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4264/10.11.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2224/2023 г. на Окръжен съд Варна.

ОТМЕНЯ определение № 4264/10.11.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2224/2023 г. на Окръжен съд Варна и потвърденото с него определение № 9778/16.08.2023 г. по гр. д. № 8274/2023 г. на Районен съд Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.