Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. С., против решение № 28 от 10.03.2008 г., постановено по адм. дело № 2489 от 2005 г. на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отменен ДРА № 2294 от 17.02.2004 г. на ТДД - гр. С., потвърден с решение № 1908 от 20.07.2005 г. на директора на РДД - гр. С., в частта, с която за данъчния период 01-31.10.2004 г. на [Фирма 1] от гр. С. е определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 23 333,33 лева.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, без да са развити конкретни съображения във връзка с това твърдение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди обжалваният ДРА.

Ответникът по касационната жалба - [Фирма 1], чрез пълномощника адв. М., оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съставът на СГС е отменил данъчен ревизионен акт № 2294 от 17.02.2004 г. на ТДД - гр. С., потвърден с решение № 1908 от 20.07.2005 г. на директора на РДД - гр. С., в частта, с която за данъчния период 01-31.10.2004 г. на [Фирма 1] от гр. С. е определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 23 333,33 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че извършените от ревизирания субект сделки по прехвърляне на права върху програмни продукти са освободени сделки по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 8 ЗДДС и по тях не се следва начисляване на ДДС. Посочил е, че акционерното дружество жалбоподател притежава необходимите документи, изброени в чл. 11б ППЗДДС

във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 8 ЗДДС, доказало е износа на програмни продукти, поради което неправилно му е доначислен ДДС в размер на 23 333,33 лева. Посочено е също така, че неправилно данъчният орган приема, че авансовата сума от 144 000 лв. представлява окончателна сделка, а не аванс по договора, и е допуснато несъответствие между сумите по представените документи и тези, посочени от данъчния орган, като за това се е базирал на банковите извлечения на валутната сметка на дружеството, от които е видно, че се касае за превод на 140 000 евро, а не лева. Предвид това съдът е отменил обжалвания ДРА.

В касационната жалба не са развити конкретни съображения за допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон, а само се твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон, без да се сочат какви. С оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК обаче Върховният административен съд като касационна инстанция служебно проследи за съответствието на решението с материалния закон и счита, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, обсъдил е подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани изводи от фактическа и правна страна. Правилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза, която съвпада и с останалите събрани по делото доказателства, и се установява, че по делото са налице необходимите документи съгласно изискванията на чл. 11б ППЗДДС като договор, фактура и банкови документи, удостоверяващи плащането доказващи износа по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 8 ЗДДС. Съгласно тази разпоредба износ по смисъла и при условията на този закон е прехвърлянето на права върху програмни продукти, когато мястото на изпълнение е извън територията на страната, а осъщественият износ е заплатен от получателя в пълен размер и е постъпил в местна банка. Съдът е обсъдил наличието на всички тези предпоставки и съответните доказателства за това и е стигнал до обоснования извод, че настоящият случай попада в тази хипотеза. Предвид изложеното по делото е доказано извършването от [Фирма 1] на доставки за износ на програмни продукти по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 8 ЗДДС, които са доказани с необходимите документи, предвидени в чл. 11б ППЗДДС, и съгласно чл. 54, ал. 1 ЗДДС данъчната ставка е нула в случаите на износ по смисъла на чл. 14, поради което ревизираният субект не дължи данък за тези доставки. Като е достигнал до същите изводи и е отменил ДРА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

За настоящото производство не се присъждат разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 28 от 10.03.2008 г., постановено по адм. дело № 2489 от 2005 г. на Софийския градски съд - административно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.