Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Тина“ ООД, гр. К., срещу решение № 100 от 13.05.2013 г. по адм. д. № 148/2012 г. на Административен съд – Кюстендил. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Претендират се разноски и пред двете инстанции.

Ответната страна - Директорът на дирекция “Местни приходи” при община К., взима становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1/17.01.2012 г., издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от старши инспектор ПРК в дирекция „Местни приходи” при община К., потвърден с Решение № 002 от 02.05.2012 г. от директора на дирекция „Местни приходи” при община К., в частта, с която е установено задължение на търговското дружество за такса битови отпадъци (ТБО) за 2009 г. в размер на 8509, 46 лева и лихва върху тази сума в размер на 2170, 57 лева; за 2010 г. в размер на 24752, 32 лева и лихва върху тази сума в размер 3809, 29 лева; за 2011г. в размер на 4797, 87 лева и лихва върху тази сума в размер на 189, 70 лева или общо задължение за ТБО в размер на 38 050, 65 лева, ведно с лихва в размер на 6169, 56 лева.

С решение № 100 от 13.05.2013 г. по адм....