Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:Р. Д. Х. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора С. П. докладваното от председателяМ. М. по адм. дело № 2421/2021
Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК вр. с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, депозирана чрез директора, срещу Решение №7261/14.12.2020 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 71 състав, постановено по адм. д. № 7276 по описа за 2020 г. на този съд. С решението са отменени по жалба на А. Ч., притежаващ ЕГН: [ЕГН], с адрес в гр. София, [адрес], Ревизионен акт № Р - 22220319002754 - 091 - 001 от 01.04.2020 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № П - 22220320058242 - 003 - 001/08.04.2020 г., издаден от К. М. - началник сектор и Б. С. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение №995/22.06.2020 г., издадено от Е. П. в качеството й на директор на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, с която са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. - 2018 г. в размер на 37745,60 лв. главница и лихви - 11798,45 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът не е спазил разпоредбите на чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, чл.170, ал.1 АПК, чл.105, чл.109, чл.209, ал.2, т.2 ДОПК, чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ. Административният съд не съобразил, че сумите, постъпили по сметки на РЛ, на основание чл.39 от Закона за адвокатурата, касаят данъчни периоди 2013 и 2014 години. Мотиви се съдържат в РД, който е неразделна част от РА. Не е нарушен СС 7, т.1.1, нормата на чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ не нарушава принципа на равенство между отделните данъчни субекти. А. Ч. е подавал ГДД по чл.50, ал.1 ЗДДФЛ ведно с приложения към тях. Задълженото лице не сочело кои декларирани от него доходи оспорва. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА в тази им част и присъждане направените разноски.
Ответникът по КЖ - А. Ч. я е оспорил с подробни доводи, съдържащи се в писмен отговор и поддържави в съдебно заседание. Моли за оставяне в сила на съдебното решение.
Представителят на[Фирма 2] дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта, правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КСЖ като допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
По делото е установено, че А. Ч. е местно ФЛ по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ, упражняващо адвокатска професия и назначавано като ликвидатор на дружества, описани в РД. На лицето са връчвани искания да представи документи и писмени обяснения, по - конкретно: Указано му е да представи данни и доказателства за размера и източниците на получените от него доходи, притежавано и/илипридобито имущество, открити и закрити банкови сметки, движение на средства по тях, получени и предоставени заеми, налични парични средства в брой към началото и края на всеки от ревизираните периоди, данни за разходите за издръжка и живот, доказателства за пътувания в чужбина, за участия в управителни и надзорни органи на ЮЛ, доказателства от значение за установяване на имущественото му състояние. В отговор са представени документи, а с протокол от 08.08.2019 г. са присъединени доказателства, събрани при извършена проверка на лицето. Иницирани са насрещни проверки на ЮЛ, посочени в ГДД и са изпратени ИПДПО. При проверка в информационната система е констатиранио, че РЛ е подало ГДД по чл.50, ал.1 ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди. Черногорски е получил възнаграждения, (с изключение на 2016 г.), върху които е удържан данък. При ревизията е установено, че по сметка на ФЛ са постъпвали суми от клиенти, за част от които е прието, че не са доход, а са средства на клиенти, съхранявани на основание чл.39 ЗЗД. На РЛ е връчено съобщение по чл.124, ал.1 ДОПК и са посочени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ДОПК: До започване на ревизията на е била подадена декларация, когато задължението се определя по нея - за осигурителните вноски; налице са данни за укрити приходи или доходи; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсвали или били повредени до степен негодни за ползване. Черногорски е подал писмено възражение срещу облагането по чл.122 ДОПК. При направената съпоставка органът по приходите не е установил недостиг на доходите на РЛ, необходими за покриване на неговите разходи. Върху формираните при ревизията доходи са признати разходи в размер на 25%, на основание чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ. Ревизиращите органи са изчислили общия размер на дължимите от Черногорски задължителни осигурителни вноски съгласно нормите на чл.6 КСО и на чл.40 ЗЗО.
А. Ч. е оспорил по административен ред РА, който е отменен в частта на установени задължения за данък върху дохода на ФЛ за данъчни периоди 2013 и 2014 г. и е върнат за нова ревизия. В останалата част административния акт е потвърден и лицето е подало жалба до АССГ. Съдът е отменил акта с подробни мотиви.
Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява обжалваното съдебно решение за правилно със следните допълващи мотиви: Основателен е довода на касатора по отношение на сумите, за които е констатирано движение по сметката на Черногорски и които следвало да бъдат преценени съобразно предвиденото в чл.39 ЗЗД. Това е така, защото сумите касаят данъчни периоди 2013 и 2014 г., попадащи в частта на РА, върнати за нова ревизия. Вярно е също така, че към ГДД по чл.50, ал.1 ЗДДФЛ за 2016 г. и за 2016 г. са депозирани приложения, които са представени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ (предишна т.2 - ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейностт, както следва: с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Неправилно административният съд се е мотивирал, че цитираната норма нарушава принципите за равенство между отделните ДЗЛ. Ч. също счита, че щом РЛ е представило доказателства, респективно документално е обосновало реализирани разходи повече от 25%, то същите трябва да му се приспаднат чрез тълкуване, направено на основание чл.46, ал.1 ЗНА вр. с НСС 7 и част Втора от ЗКПО. Касационната инстанция намира за необходимо обаче, да направи в случая разграничение между регламентацията за признаване на разходи в ЗКПО, която изисква обосноваването им с документи, независимо от размерът им, и регламентацията в ЗДДФЛ, която не изисква представянето на документи за разходи в размер до 25%. По описания начин в ЗДДФЛ законодателно е уредено данъчно предимство за лицето чрез предварителното признаване на разходите и не е регламентирано друго изключение, ако разходите са документалното обосновавани в по - голям размер. Формираната до момента съдебна практика също приема за законосъобразно признаването на разходи в размер до 25%, (вж. Решение № 10562/30.07.2020 г. на ВАС, VIII о. по адм. д. № 2074/2020 г.; Решение № 1328/2.02.2021 г. на ВАС, I о, по адм. д. № 9390/2020 г.; Решение № 12943/27.10.2017 г. на ВАС, III . по адм. д. № 8690/2016 г.; Решение №4069/30.03.2021 г. на ВАС, I о. по адм. д. № 12414/2020 г.). Освен това, укриването на приходи през следващата отчетна година, за което се аргументира А. Ч., е възможна хипотеза дори и разходите на РЛ да са признати в по - голям размер от 25%.
Независимо от горното, първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл.11, ал.1, т.1 и т.2 ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на плащането - при плащане в брой; заверяването на сметката на получателя на дохода или получателя на чека - при безналично плащане. В този смисъл е обосновано становището на представителя на[Фирма 2], че ревизиращите органи не са извършили по конкретния казус всички необходими действия за установяване на реализирани приходи и разходи, по - конкретно дали е реално получен дохода. Това означава, че ревизионните актове са немотивирани, въпреки наличният РД, съответно административния акт и акта за поправката му са издадени при липса на констатации и на доказателства за реално платени суми по сключените договори за правна защита. Още повече, че върху част от договорите за правна защита и съдействие е вписан текста анулиран. Логичен е довода на Черногорски, че същият няма как да представи другия екземпляр от договора, при положение, че го е предадал на контрагента по него.
Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7261/14.12.2020 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 71 състав, постановено по адм. д. № 7276 по описа за 2020 г. на този съд. Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росица Драганова
/п/ Христо Койчев