Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Н. В. В. от гр. С. против решение № 97-00-0032/16.12.2011г. на министъра на културата, с което е отказан достъп до обществена информация. Счита същото за незаконосъобразно, тъй като исканите от него копия от документи се отнасяли пряко до дейността на ръководеното от ответника министерство. Моли съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно, както и да му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът - министърът на културата оспорва като неоснователна жалбата чрез процесуалния си представител адв.. К..
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление за достъп до информация вх. № 07-00-0032/17.10.2011г. Веселинов иска министъра на културата да му отговори писмено и изчерпателно на следния въпрос: Коя от хипотезите, описани в разпоредбите на чл. 161 от Закона за устройството на територията (а именно: собственик на имот; лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот; лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон) е налице по отношение на Министерството на културата на Р. Б. при осъществяване на „Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика” в гр. С., за да обоснове правото на министъра на културата да бъде възложител на изграждания обект и защо това е така?”. Молителят иска да му бъдат предоставени копия на хартиен носител от всички документи, представляващи основание за аргументиран отговор на поставения въпрос.
С обжалваното решение министърът на културата отказва да предостави достъп до така поисканата информация. В административния акт е посочено, че на молителя е предоставен Констативен протокол от 30.09.2011г. в който е описана цялата процедура относно встъпването на Министерството на културата, представлявано от министър В. Р. като възложител на „Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика”, гр. С., а по отношение искането за тълкуване на разпоредбата на чл. 161 от ЗУТ, то не попада в приложното поле на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган - министъра на културата, който е органът по чл. 3 от ЗДОИ, тъй като искането е отправено до него, а исканата информация касае дейността на ръководеното от него министерство. Същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 34 от ЗДОИ, при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон.
Обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти.
Обществената информация, която се създава, събира и съхранява от държавните органи е два вида: официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ). Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). В случая търсената информация, представляваща искане за тълкуване на законова разпоредба от административния орган очевидно не покрива критериите нито за официална, нито за служебна обществена информация. Ето защо правилно в съответствие с материалния закон министърът на културата отказва да предостави достъп до поисканата от Веселинов информация.
Решението съответства и на целта на закона, която в случая е гражданите да добият информация, свързана с обществения живот в Р. Б., която да им даде възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, а не да търсят тълкуване на правни норми по реда на ЗДОИ.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Н. В. В. от гр. С. против решение № 97-00-0032/16.12.2011г. на министъра на културата .
Решението подлежи на обжалване пред 5-членен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ И. С. В.Г.