Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на К. А. Ч. против решение № 86 от 28.12.2007 г. по адм. дело № 276 от 2007 г. на Административния съд - гр. Д., като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и съществени процесуални нарушения.

Ответната страна - община Д., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, след като провери допустимостта на касационната жалба, приема, че е подадена в срока по чл. 211 АПК и е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. А. против решение на местната комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУЖВГМЖСВ, обективирано в протокол от 22.05.2007 г. и в протокол от 19.06.2007 г., с което му е определена левова компенсация по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗУЖВГМЖСВ. Съдът е изложил съображения, че определянето на точния момент на възникване на правото на левова компенсация, респективно - нейния размер, при липса на доказателства за откриване на финансираща сметка на изградената кооперация, то това е крайният момент, в който е следвало да се реализира отстъпеното право на строеж съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗС в редакцията от 1988 г. - пет години от отстъпване правото на строеж. В случая правото на строеж е отстъпено на 08.12.1989 г., поради което крайният момент да се реализира е 1993 г., към който момент е възникнало правото на левова компенсация, определена по индекса на спестовното число, определен от управителния съвет през 1993 година. Решението е правилно.

Съдът е изложил подробни правни съображения, съобразени с приложимия материален закон и при спазване на процесуалните правила. При изяснени фактически обстоятелства по делото съдът е направил обосновани правни изводи, че молбата на жалбоподателя за парична компенсация на основание чл. 7, ал. 1 ЗУЖВГМЖСВ не попада в...