Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на А. П. П. против заповед № К – 13545/21.12.2011г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 245, ал.1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен инспектор-старши юрисконсулт към отдел „Сигнално-охранителна дейност” по допълнителен щат към щата на СДВР, категория В, възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. По изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта като издадена в противоречие с материалния закон и неспазване на законоустановената форма се иска отмяната й.
Ответникът – министърът на вътрешните работи не взема становище по жалбата.
Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество настоящият съдебен състав съобрази следното:
А. П. П. от гр. С. е в органите на МВР от 10.12.1979г. до датата на прекратяване на служебното му правоотношение с оспорената пред настоящата инстанция заповед от 21.12.2011г.
С. З. за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИД на ЗМВР), обн. ДВ, бр. 88/09.11.2010, в сила от 01.01.2011 г. е въведено ново основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. В чл. 245, т. 15 от ЗМВР законодателят регламентира правомощието на органа по назначаване на прекрати по своя инициатива служебното правоотношение, когато то възниква, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. Органът по назначаване може да получи информация служебно за упражненото право на пенсия от държавния служител от Националния осигурителен институт, който я предоставя безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането (Арг.:чл. 245, ал.2 във връзка с чл. 245, т. 15 от ЗМВР). Във връзка със законодателната промяна директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) прави писмено запитване до Столично управление „Социално осигуряване” при НОС с вх. № 25316/24.11.2011г. за служителите в дирекцията, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и получава списък на служителите, сред които настоящият жалбоподател (писмо рег. № ХХІ-438/28.11.2011г. от НОИ-СУСО., лист 31 от делото). От представеното по делото писмо от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) на Р. Б., Столично управление „Социално осигуряване жалбоподателят получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 07.09.2006г., отпусната на основание чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с разпореждане № 57017/28.02.2006г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване.
С писмо рег. № Я-26550/08.12.2011г. (лист 32 от делото) директорът на СДВР предлага на министъра вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на А. П. П.. Предложението е възприето и министърът прекратява служебното правоотношение със служителя на осн. чл. 245, ал.1, т. 15 от ЗМВР във връзка с чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР. с обжалваната в настоящото производство заповед.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на заповедта. Конкретните му оплаквания са за противоречие с посочената в акта правна норма и за липса на фактически основания за издаване на акта.
Настоящият съдебен състав като извърши проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, установи следното:
Заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 246, т. 1 от ЗМВР е компетентният орган. Спазена е предписаната в чл. 269 от ППЗМВР форма. Основателни са възраженията за липса на фактически основания. Правното основание за издаване на акта е разпоредбата на чл. 245, т. 15 от ЗМВР-когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия –по инициатива на органа по назначаване, а фактическото – упражнено право на пенсия от страна на държавния служител. В конкретния случай обаче упражненото право на пенсия не предшества възникването на служебното правоотношение в МВР, което безспорно се установява от доказателствата по делото, че датира от 1979г. – удостоверение за класиране и пенсия, издадено от МВР, Образец В. При тези обстоятелства неправилно и в противоречие с материалния закон е прекратено служебното правоотношение със служителя. Представените по делото копия от съдебни решения по адм. д. № № 10331/2006г., 4794/2007г., Д-134/2010г. по описа на Върховния административен съд са ирелевантни към преценката за законосъобразността на оспорената в настоящото дело заповед № К-13545/21.12.2011г. Те касаят отмяна на предходни заповеди на министъра на вътрешните работи, с които е прекратявано служебното правоотношение с А. П. П.. Отменените като незаконосъобразни заповеди с влезли в сила съдебни решения по цитираните по-горе административни дела не могат да бъдат вземани предвид от органа по назначаване при издаване на заповед № К-13545, тъй като решенията за отмяната на административните актове като унищожаеми имат конститутивно действие и разпоредените с тях задължения за служителя не съществуват към произнасянето на обсъжданата заповед, а служебното правоотношение не може да се счита за прекъсвано при издаването им. По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена е от компетентен орган, в законоустановената норма, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
Воден от горното и на осн. чл. 172 от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ заповед №
К – 13545/21.12.2011г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 245, ал.1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение с А. П. П. от гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. В.Г.