Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:Д. П. Е. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от председателяТ. Н. по адм. дело № 2425/2021

Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) Варна против Решение № 1822 от 04.12.2020г. по адм. дело № 617 от 2020 г. на Административен съд Варна, с което по жалба на „Ш. С. ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000319003007-091-001/21.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 348/10.02.2020 г. на Директора на Д„ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен период (д. п.) м.12.2016 г. в размер на 14 280,96 лева – главница и 4 129, 91 лева – лихви, за д. п.м.12.2017г. в размер на 19 170, 70 лева – главница и 3 600, 12 лева – лихви и за д. п.м.12.2018г. в размер на 18 747, 77 лева – главница и 1 619, 73 лева – лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК. След като подробно възпроизвежда съдържанието на оспореното решение, касаторът поддържа, че съдебният състав изцяло е игнорирал факти от значение за решаването на спора като този, че цената на продадената от ревизираното дружество на „Евротекс ЕООД стока е по-ниска от тази на стоката, останала в магазините на дружеството и продадена на други клиенти. Необосновано първоинстанционният съд приел за доказано, че продадените на „Евротекс ЕООД стоки са били нискокачествени. Заключението на вещото лице не установява в счетоводството на ревизираното дружество да са завеждани стоки, категоризирани като нискокачествени и експертът установява, че преоценки на заведена стока не са правени. Съдът игнорирал обстоятелството, че свидетелите, дали показания, са заинтересовани от изхода на делото. Извършеното от дружеството било начин да се прикрие част от стоката, негодна за пазара и като резултат то избягнало задължения за корекция на приспаднатия данъчен кредит и на финансовия резултат по ЗКПО. Тежест на дружеството било доказването на обективни предпоставки за продажби на стоката на фактурните цени. Дружеството нарушило изискванията на СС 2 относно счетоводното отразяване на т. нар. „нетна реализируема стойност“. Неправилно съдът кредитирал експертното заключение. Правилен бил подходът на ревизиращите, при невъзможност да се сравняват цените на конкретни артикули, да сравнят средните цени на покупка на стоки на килограм от РЛ по доставките на „Евротекс ЕООД и средните цени на продажба на стоки на килограм от РЛ в полза на „Евротекс ЕООД. Цитираното от съда Решение на ВАС по адм. д.№1889/2018г. разрешава друг случай при друга приложима правна уредба. Необоснован е и евентуалният мотив на първоинстанционния съд, че с РА неправилно са определени датите на данъчните събития. При невъзможност за проследяване на конкретни артикули сравнението на средните цени е в интерес на ревизирания е към м.12 на съответната година. Решението е неправилно и в частта за разноските.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден РА като законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „Ш. С. ЕООД, чрез адв. Д., оспорва жалбата по съображения в писмени отговор и защита. Поддържа, че органите по приходите не са доказали безвъзмездния характер на доставките, не са установили коректно данъчна основа за облагане и неправилно са определили датата на данъчните събития. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски по представения списък.

Подадена е и частна жалба от „Ш. С. ЕООД против Определение №33 от 07.01.2021г. на Варненски административен съд по същото дело, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на Решение № 1822 от 04.12.2020г. по адм. дело № 617 от 2020 г. на Административен съд Варна в частта за разноските. В нея се поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционният съд отказал да присъди направените от дружеството разноски в производството по оспорване на РА по административен ред.

Ответникът по частната жалба – ДД“ОДОП“ Варна, чрез юрк. В., оспорва частната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и частната жалби и изложеното в тях, приема за установено следното: По касационната жалба.

Касационната жалба е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Основната дейност на „Ш. С. ЕООД е търговия с дрехи втора употреба. Дейността се осъществява в складова и производствена база в гр. Варна и в 5 броя магазини в градовете Варна, Шумен, Сливен и Добрич.

В ревизионното производство представляващия дружеството е дал обяснения, че закупената от дружеството стока - различни видове дрехи втора употреба на килограм, се сортира, като най-качествените дрехи се отделят като Продукция-„Дрехи втора употреба - на бр.“, а от останалите дрехи се формира Продукция – „Дрехи втора употреба - на кг.“ Така сортираните дрехи/продукция се транспортират в търговската мрежа за продажба на дребно. Там дрехите се продават: за „Дрехи втора употреба-бр.“ - според цената на етикета; за „Дрехи втора употреба - кг.“- на килограм, като цената започва от 37.95 лв./кг. и поетапно се намалява. В края на един цикъл по продажби остават дрехи с най-ниско качество, за които в рамките на един месец не е имало клиент, който да ги закупи, въпреки намалението на цената. Тези дрехи се връщат на доставчика, като „Дрехи втора употреба - кг с ниско качество“.

Установено е, че в ревизираните периоди дружеството е извършило внос на „дрехи втора употреба” от Индия и ОАЕ, като същите са продадени на едро на „Евротекс ЕООД и „Р. Г. АД.

Освен продажби на дребно, ревизираното дружество реализира продажби и на едро на дружества в страната, като основни клиенти са „Евротекс ЕООД и „Сани 66“ ООД.

Единствен доставчик на „Ш. С. ЕООД на стоки, обект на търговия на дребно е „Евротекс ЕООД.

Установено е, че за ревизирания период дружеството закупува стоките от „Евротекс ЕООД на цени от 4 до 8 пъти над тези, по които реализира част от стоките обратно към „Евротекс ЕООД по фактури, подробно посочени в ревизионния доклад (л. 868 - 869 от преписката). Продадената продукция обратно на доставчика на стоките представлява около 1/3 от доставките на дрехи „втора употреба“ по месеци за ревизираните периоди.

Приходните органи приемат, че обратната продажба на част от получената стока, ревизираното дружество извършва безвъзмездни доставки към „Евротекс“ЕООД, което е основание за корекция на данъчните основи по фактурите с получател това дружество и за определяне на дължим ДДС в резултат на тези корекции за м. 12. 2016, 2017 и 2018г.

За да отмени изцяло РА, първоинстанционният съд, след конкретно разпределение на доказателствената тежест и при прецизно обсъждане поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, приема, че приходните органи не са доказали извършването на безвъзмездни доставки, както това понятие е легално дефинирано в § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС; няма основание за корекция на данъчната основа по фактурите с получател „Евротекс“ЕООД на основание чл.27 ЗДДС, нито основание за определяне на дължим данък само за м.12 на съответната година, при положение, че продажбите са реализирани през всички месеци на годините

По касационните оплаквания:

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не е доказано, че продадените обратно от ревизираното дружество на „Евротекс ЕООД дрехи втора употреба по процесните фактури са нискокачествени и на по-ниска стойност от тези, останали в магазините на дружеството и продадени на други клиенти. В подкрепа на този извод са освен събраните гласни доказателства и установяванията на вещото лице, което въз основа на провереното редовно водено счетоводство на „Ш. С. ЕООД, подробно е описало механизма на доставянето на стока – дрехи втора употреба от „Евротекс ЕООД на „Ш. С. ЕООД, сортирането й по качество и връщането на част от нискокачествената стока, останала непродадена в магазините на РЛ след многократни намаления на продажните цени. Вещото лице ясно е отговорило на въпрос №2 от поставената му задача, че е налице счетоводна отчетност при РЛ, даваща възможност за проследяване на стоковия поток като за пример са проследени счетоводните записвания за 2018г. Както този отговор, така и останалата част на експертното заключение потвърждава напълно твърденията на дружеството жалбоподател, уточнени с молба от 25.06.2020г. При приемането на експертното заключение в съдебното заседание на 17.11.2020г. процесуалният представител на ответника нито е задавал въпроси на вещото лице, нито е оспорил заключението. Това прави несъстоятелно и оплакването за необосновано кредитиране на експертното заключение от страна на съда.

Не може да бъде споделено оплакването в касационната жалба, че събраните гласни доказателства не е следвало да бъдат кредитирани, защото са дадени от заинтересувани от изхода на делото лица. Ако това може да се каже за работниците на ревизираното дружество, няма основание да се твърди, за представителите на негови търговски съконтрахенти. Всички събрани гласни доказателства установяват едни и същи факти, подкрепят се взаимно и кореспондират с експертното заключение.

Изцяло голословни са касационните оплаквания, че извършеното от дружеството било начин да се прикрие част от стоката, негодна за пазара и като резултат то да избегне задължения за корекция на приспаднатия данъчен кредит и на финансовия резултат по ЗКПО. Такива твърдения не са и правени пред съда по същество.

Не може да бъде споделено поддържаното в касационната жалба, че тежест на ревизираното дружество било доказването на обективни предпоставки за продажби на стоката на фактурните цени. Обратно, принципът на определяне на данъчната основа на облагаема с ДДС доставка е, че тази основа се определя въз основа на всичко, което доставчикът е получил като насрещна престация срещу доставката. Разпоредбата на чл.27 ЗДДС, регламентираща особен случай на определяне на данъчната основа, е изключение от този принцип и приходните органи е следвало да докажат фактите от хипотезата на нормата, създаваща изключението, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. В случая, обосновано на събраните доказателства, административният съд е приел, доколкото процесните фактури документират възмездни доставки на стоки (възнаграждение е определено), че не е доказана втората хипотеза на дефинитивната норма на §1, т.8 от ДР на ЗДДС за „безвъзмездна доставка“, а именно - стойността на даденото многократно да надхвърля полученото.

Изцяло неотносими, при това, са касационните оплаквания за нарушаване на правила на счетоводни стандарти. Счетоводното отразяване на доставките като вторична дейност не може да бъде водещо при установяването на фактите.

Подходът на ревизиращите, при невъзможност да се сравняват цените на конкретни артикули, да сравнят средните цени на покупка на стоки на килограм от РЛ по доставките на „Евротекс ЕООД и средните цени на продажба на стоки на килограм от РЛ в полза на „Евротекс ЕООД, би могъл да бъде правилен, ако качеството на стоките е еднакво-факт, който не само, че не е установен в ревизионното производство, а и е опроверган убедително пред съда по същество.

Законосъобразно съдът е приел евентуално и че няма законово основание, при ревизия по общия ред, за определяне на датите на данъчното събитие на процесните доставки през м.12 на 2016, 2017 и 2018г. Даже процесуалният представител на ответника пред административния съд е признал, че няма основание за еднократно начисляване на ДДС само за м.12 за данъчни събития безспорно реализирани през 12-те данъчни периоди.

По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

По частната жалба.

Частната жалба е допустима, но неоснователна. Тя повдига принципния въпрос дали направените при оспорването на РА по административен ред разноски са част от дължимите за присъждане разноски при отмяната на РА по съдебен ред.

Съгласно ясната разпоредба на чл.161, ал.1, изречение първо ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Затова правилно първоинстанционният съд е отказал да присъди на жалбоподателя претендирани разноски, направени при оспорването на РА по административен ред.

При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 3 453лв., съгласно т.1 на представения списък.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1822 от 04.12.2020г. по адм. дело № 617 от 2020 г. на Административен съд Варна.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №33 от 07.01.2021г. по адм. дело № 617 от 2020 г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите, да заплати на „Ш. С. ЕООД, ЕИК[ЕИК], 3 453лв. (три хиляди четиристотин петдесет и три лева) деловодни разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Димитър Първанов

/п/ Емилия Иванова