Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс .
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Б. от Алжир против Решение № 441 от 11.12.2009 година по адм. д. 711/2009 година на Административен съд - Хасково.
В жалбата се твърди неправилност на оспореното решение поради постановяването му в противоречие на закона. Съдът не е направил правилна преценка за допуснатите нарушения в хода на администратгивното производство, приемайки за установени факти, за които не са представени доказателства от страната, която носи доказателствената тежест. Решенито е постановено и в нарушение на чл.67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците, който разпорежда, че принудителната административна мярка не се привежда в изпълнение до приключване на производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, респ. се отменя, когато подадената молба за статут е удовлетворена. Неправилна е преценката на съда и по отношение оплакването за наличие на несъответствие с целта на закона с допускането на предварително изпълнение, особено, при наличието на висяща процедура за получаване на статут по Закона за убежището и бежанците.
Ответната страна Началникът на гранично полицейско управление - Свиленград не е изразил становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:
С обжалваното решение Административен съд - Хасково отхвърля жалбата на М. Х. Б. / в решението е допусната неточност при изписване на личното име, написано Мурат/ от Алжир срещу Заповед № 04-288 от 25.09.2009 година на Началник ГПУ Свиленград, с която, на основание чл.41, т.1 ЗЧРБ и чл.44, ал.1 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка "отвеждане до границата на Р. Б.".
Съдът извършва преценка за наличието на компетентност за органа, постановил обжалвания акт. Предвид доказателствата за делегиране на правомощия от Директора на РДГП - Елхово за началниците на ГУП приема, че заповедта е издадена от орган, разполагащ с изискваната от закона материална компетентност. Спазени са според решението и административнопроизводствените правила относно формата на акта и наличието на фактически основания за издаването му. Съдът приема, че включването в акта на мотиви, представляващи част от съдържанието на друг документ, задължава органа, за цел да се обезпечи правото на защита на адресата на акта, да го запознае с този документ. Самото позоваване на фактически основания, изложени в друг акт, представлява според административния съд нарушение на императивните изискванията на Административнопроцесуалния кодекс за посочване на фактическите основания за издаване на административния акт. В конкретния случай лицето, спрямо което е наложена принудителната административна мярка не е запознато с мотивираното Предложение рег.№ 11587 от 25.09.2009 година на инспектор ГОДГ-03, поради което административният съд не ги обсъжда и не ги взема предвид при преценката за закносъобразността на заповедта.
Изложените в заповедта факти - преминаване на държавната граница от страна на жалбоподателя на 25.09.2009 година около 04.00 часа в землището на с.К. А. не през установените за това места и без разрешение на надлежен орган, обосновават според първоинстанционния съд приложението на чл.41, т.1 от ЗЧРБ. След като чужденецът не може да удостовери влизането си в страната ни по законоустановения ред, административният орган, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да издаде принудителна административна мярка. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергават приетото в заповедта, което обосновава и извода в съдебното решение за правилно приложение на материалния закон.
В решението е обсъдено възражението за приложение на разпоредата на чл.67, ал.1 от Закона на убежището и бежанците, но е прието за неоснователно поради непредставяне на доказателства за висящо или приключило производство по предоставяне на статут на жалбоподателя по ЗУБ.
Касационната инстанция намира законосъобразни крайните изводи в обжалваното решение.
Нормата на чл.41, ал.1 от Закона за чужденците в Р. Б. разпорежда налагане на принудително отвеждане до границата на чужденец, който не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В условията на обвързана компетентност, както приема и административния съд, при констатирано преминаване на българската граница, без да бъде доказано предвидено в закона основание за влизането, административният орган е длъжен да постанови принудителната административна мярка. Тежестта за доказване спазването на установения законов ред е за лицето, което преминава границата и търси права от това си поведение. По делото не се оспорва приетото от административния орган влизане в страната без необходимите документи и не през определените за това места, с което е изпълнен един от елементите на фактическия състав на чл.41, ал.1 от ЗЧРБ. Непредставянето на доказателства за спазване на установения в закона ред довършва фактическия състав на разпоредбата и е основанието за налагане на предвидената административна мярка, което определя и законосъобразността на изводите в обжалваното решение. Изложеното води до извод за неоснователност на доводите в касационната жалба за неправилно приложение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест.
Неоснователни са оплакванията и за допуснато нарушение на чл.67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците. В процеса не са доказани твърденията за образувано, висящо или приключило производство по предоставяне на статут по ЗУБ на жалбоподателя, което би било основание за спиране на изпълнението или отмяна на наложената мярка. Ето защо не може да бъде прието и възражението за наличие на несъответствие с целта на закона с допускането на предварително изпълнение, основано на твърдението за висяща процедура за получаване на статут по Закона за убежището и бежанците.
При служебната проверка на оспореното решение настоящата инстанция намира несъобразени с нормите на Административнопроцесуалния кодекс изискванията, които първоинстанционният съд поставя към съдържанието на административния акт. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК изчерпателно регламентира съдържанието на административния акт, като в т.4 посочва фактическите и правни основания за издаването му. Необходимото съдържание на акта предпоставя наличието на фактическите основания и отразяването им. Изричното посочване в мотивите на акт, чието съдържание представляват фактически основания и се инкорпорира в основния акт, не може да бъде определено като липса на тези фактически основания, респ. като нарушение на нормата на т.4, ал.2 на чл.59 АПК. Различно стои въпросът за незапознаване на жалбоподателя с този документ като част от акта, с оглед правото му на защита, което правилно е преценено като нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид проведеното съдебно обжалване това нарушение не опорочава акта до степен, налагаща отмяната му.
Предвид изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и решението на административния съд следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл.221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 441 от 11.12.2009 година по адм. д. 711/2009 година на Административен съд - Хасково. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Й. П. Й.П.