Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 952/11.12.2007г., постановено по адм. дело № 1907/2006 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на М. В. М. от гр. Т. против РА № 19000071/31.05.06 г. на органа по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 537/04.08.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. В., с който на жалбоподателя са определени допълнително задължения по КСО и ЗЗО, както следва: по КСО за периода 01.01.2001 г.-31.01.2006 г. вноски ДОО в размер на главница 3407, 06 лв. и лихва за забава в размер на 1824,24 лв.; по ЗЗО за периода 01.01.2001 г.-31.01.2006 г. вноски за ЗО в размер на главница 707,64 лв. и лихва за забава в размер на 166,68 лв., като неоснователна. Осъдил е М. В. М. да заплати на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. В. сума в размер на 384,22 лв., представляващи сторени от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от М. В. М., действащ като ЕТ „М. В. М.” - гр. Т.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде уважена жалбата му. При условията на евентуалност, делото да бъде върнато за ново разглеждане, претендира присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изводът на данъчния орган и на съда, че са налице основанията на чл. 6, ал. 10 от КСО във връзка с чл. 9, ал. 2 от КСО (до 01.01.2002 г. и в размерите по чл. 6, ал. 7 от КСО след 01.01.2002 г., както и чл. 4 от...