Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Т. В. и Л. В. от гр. С. срещу решение № 5908/21.12.2011 г., по адм. д. № 9236/2010 г. на Административен съд-София град.В жалбата се излагат доводи по същество и то за незаконосъобразност на оспорената заповед и не се сочат конкретни основания по чл.209 АПК. Претендира се отмяна на решението със законните последици.

Ответника - главен архитект на София не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори за прогласяване нищожност на заповед №РД-50-231/27.03.1995г на главния архитект на София, с която на основание чл.6,т.6 от ЗТСУ във вр. с чл.10,чл.20 ЗТСУ и чл.20,ал.2 и чл.100,ал.4 ППЗТСУ са одобрени проекти за ЧЗРП и ЧКЗСП за част от кв.25,м.”Зона В-1 и кадастрален план с новообразувани имоти.Прието е, че доводите за незаконосъобразност на заповедта са извън съдебния контрол, тъй като заповедта е влязла в сила.Изложени са подробни мотиви по възражението за нищожност досежно делегиране правомощията по чл.6,т.6 ЗТСУ и компетентността на органа, издател на заповедта, като е прието, че същата е валиден административен акт, поради потвърждаването й с решение №85 по протокол №56/06.08.2003г. на Столичен общински съвет по реда и в срока по §187 от ПЗР на ЗУТ.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Безспорно е обстоятелството, че заповедта попада в приложното поле на актовете,...