Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /”ОДОП”/ – гр. П. при ЦУ на НАП против решение № 44/09.01.2013 г. на Административен съд /АС/ – гр. П., постановено по адм. д. № 2816/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241102365/14.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 931/04.10.2011 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП /сега Дирекция „ОДОП”/.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се следното: Съдът неправилно е приел, че при облагането по ЗОДФЛ отм. за 2005 г. органът по приходите е формирал месечна, а не годишна данъчна основа. Неправилен е изводът му, че за да се признае правото на приспадане по фактурата за авансово плащане е без значение дали доставчикът е изпълнил насрещната престация, за която се е задължил по процесния договор. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – К. С. М., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Констанс-К. М.”, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Славянска” № 79, ет. 2, ап. 6 – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. С. по съображения, изложени в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието...