Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Маги - 2000 А. Д. ", срещу решение № 6 от 11.11.2005 г., постановено по адм. дело № 248/2004 г. от Плевенския окръжен съд, с която е отменено №174/28.06.2004 г. на Общински съвет гр. Г. с което е потвърдено решение №159 от 27.05.2004 г. от дневния ред на заседанието на общинския съвет. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и се иска отмяна на решението.

Ответникът - областния управител на област с административен център Плевен не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд трето отделение, като прецени доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Със съдебното решението, предмет на касационен контрол, състав на Плевенския окръжен съд е отменил решение №174/28.06.2004 г. на общинския съвет на Гулянци, с което е потвърдено решение №159 от 27.05.2004 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) в редакцията на тази разпоредба преди изменението и, Д.в. бр. 101/16.11.2004 г. недвижимите имоти или части от тях - общинска собственост, се отдават под наем чрез търг или конкурс при условия и ред определени с наредбата по чл. 8,ал. 2 от същия закон. Съдът е приел че в случаяпроцесния общински имот е бил отдаден под наем на едноличния търговец, срока за наем е изтекъл и че нито в ЗОбС нито в приетата Наредба по чл. 8 е предвидена възможност общинския съвет да упълномощава кмета да продължава сроковете на договорите за наем, които са изтекли.

Така постановеното е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

В настоящата си редакция, след изменението от 16.11.2004 г., чл. 14 от ЗОбС предвижда отдаването под наем на имоти - частна общинска собственост да се извършва от кмета на общината след провеждане на търг или конкурс, като редът за провеждането на търговете или конкурсите се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС - НРПУРОИ. Кметът на общината или упълномощено от него лице, като страна, сключва договора за наем въз основа на резултатите от търга или конкурса.

Тълкуването на посочените текстове на ЗОбС води до извода, че общинският съвет е оторизиран да вземе решение за продажбата или отдаването под наем на имоти - частна общинска собственост. Той е и органът, който в подзаконови нормативни актове - наредби - ще предвиди редът и условията, при които ще стане продажбата или отдаването под наем. Но след като в единия случай вземе решение за продажбата, а в другия - за провеждането на търг или конкурс за отдаването под наем и определи реда и условията за това, общинският съвет изчерпва своите правомощия. Конкретните договори - за продажба или наем - се сключват от кмета на общината или упълномощено от него лице, без да е необходимо ново решение на общинския съвет.

При тази нормативна уредба правилно съдът е счел че решението на Общинския съвет се явява в разрез с чл. 14 ал. 1 от ЗОбС ( ред. Д.в. бр. 101/2004 г.) и с чл. 8, ал. 2 от Наредбата за управление и разпореждане с общински имоти. Решението на общинския съвет с което упълномощава кмета на общината да продължи срока да договор за наем е взето в нарушение на чл.15, ал. 1, т. 4 от ЗОбС.При изтекъл срок за наем договора следва да се счита за прекратен, а провеждането на търг или конкурс е задължение което ЗОбС вменява като задължение на ОбС, като собственик на процесния имот.Липсва законова уредба която да дава възможност на ОбС да продължава договора за наем. Това е така, тъй като при откриване на процедурата за отдаване под наем на общински обект срокът е задължителен елемент от условията на търга, респективно конкурса, а след приключване на процедурата срокът става задължителен елемент от сключения договор за наем, който обвъзва страните по него със задължителна сила. Следва да се отбележи, че в случая това решение е различно от решенията, които ОбС взема като равнопоставен субект в гражданскоправни взаимоотношение както правилно е отчел решаващия съд. Доводите на касатора в тази насока се явяват неоснователни.

Ето защо, решението на съда, като правилно и законосъборазно ще следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, изр. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 6 от 11.11.2005 г., постановено по адм. дело № 248/2004 г. на Плевенския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ П. Г. В.П.