Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2584/16.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2010/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е обявен частично за нищожен РА № 180901143/25.03.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – гр. Р. (допусната е грешка при изписване в решението вместо ТД на НАП – Русе – ТД на НАП – Варна), потвърден с решение № 375/04.06.2010 г. на директора на дирекция “ОУИ” – гр. В. за данъчни периоди на месеците юни, юли, август и септември 2007г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 922,66 лв., както и се обжалва решението в частта, в която същият ревизионен акт е отменен като незаконосъобразен за данъчни периоди за месеците ноември и декември 2007 г. и април, май и юни 2008 г. в размер 31 094, 70 лв. (разликата между 46 017,36 и 14 922,66 лв.). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно обявената частична нищожност на ревизиониня акт, касаторът излага оплаквания за неправилно прилагане от съда на разпоредбите на чл. 129, ал. 3 и чл. 133 и сл от. ДОПК, тъй като неправилно било прието, че АПВ представлява ревизионен акт, с който се установяват данъчни задължения. В частта, в която ревизионният акто е отменен като незаконосъобразен от съда, касаторът излага оплаквания, че макар да е безспорна липсата на доставка на отпадъчно желязо от посочените доставчици, то неправилно е нулиран периода, тъй като в регистрите по Закона за управление на отпадъците (ЗУО) са отразени получените количества...