Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., гр. С., чрез процесуалния му представител – юрк. Т. П., против решение № 4813 от 03.11.2011 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 3928/2010 г., с което е отменено решение № К- 47-0433/07.05.2008 год. на началника на М. С., в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС в размер на 3210 лв. за „А. Б.” АД, гр. П. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа, че при оформяне на режим внос, датата на възникване на митническото задължение е идентична с датата на приемане на митническата декларация. От този момент съответната главница става изискуема, а длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва и без покана. Сочи, че длъжникът само е уведомен за последващо взетото под отчет държавно вземане, но не и относно неговото възникване и въпреки, че това задължение е установено в един по-късен момент, то този факт не променя момента на неговото възникване - датата на вноса, от която се дължи следващата се лихва за забава. Навежда довода, че цитираното решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 год. по дело С-546/2009 год. е неприложимо към релевантния правен спор, тъй като разглежданата фактическа обстановка не е идентична. В тази връзка излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „А. Б.” АД, гр. П., чрез процесуалния му представител адв.. В., в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, като излага подробни доводи за това. По същество моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е решение № К- 47-0433/07.05.2008 г. на началника на М. С., в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС в размер на 3210 лв. за „А. Б.” АД, гр. П. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.
От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за установено следното: С ЕАД № 07BG005003H000269/26.06.2007 г. търговското дружеството е оформило под режим „допускане за свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление” стоки - меден концентрат от Македония. При извършена митническа проверка от служители на дирекция „Последващ контрол” в ЦМУ е съставен Протокол за заключително обсъждане на осн. чл.84к от ЗМ, като констатациите по него са изрично оспорени от търговското дружество. След обсъждане на възраженията са съставени доклади и докладна записка, съобразно които проверяваното лице е оформило митнически режим „внос”, съответно „допускане на свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление” на база провизорни фактури, като декларираната митническа стойност е занижена. С уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания е определена нова МС на стоките на основание чл.35, ал.1 от ЗМ и дължима лихва по чл.211а от ЗМ, а след връчването му е издадено оспореното решение № К- 47-0433/07.05.2008 г. на началника на М. С., с което по посочения ЕАД е определено допълнително митническо задължение за ДДС в размер на 3210 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.
Административният съд е отменил митническия акт в обжалваната му част, приемайки че срокът за плащане на задължението не е бил изтекъл към датата, на която задължението е било платено. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 год. на СЕС по делото С-546/09 год., както и с трайната практика на ВАС по идентични казуси.
Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Съгласно чл.16 ал.1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл.54 ал.1 от същия закон, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Член 59 ал.2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл.201, §1 б.”а” и §2 от Регламент № 2913/1992 год. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл.217 §1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи, или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл.221 §1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл.222 §1 б.”а” от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл.221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл.232 §1 б.”б” МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит.
Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 218 §2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 год. по дело С-546/2009 год., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. по адм. д. № 6077/2009 год. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на член 201, параграф 1, буква а) и параграф 2 във връзка с член 214, член 222, параграф 1, буква а) и член 232, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т.27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл.232, §1 „б” МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 §1 от МКО. По т.32 и 33 от мотивите на решението „съгласно член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202—205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 год. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23).”
От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се установява, че разпоредбата на чл.214 §3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е.
Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство.
По делото не е спорно, че дружеството е заплатило допълнителните задължения за главница преди изтичане на срока за доброволно плащане на допълнителното задължение.
В този смисъл са неоснователни доводите на касатора, че съдът неправилно се е позовал на тълкуването, дадено от СЕС, тъй като същото съдържа само общи постановки и не дава отговор на спорния въпрос. С оглед изложеното подробно досежно дадените от СЕС тълкувания на нормите, за които е направено преюдициално запитване се налага изводът, че решението на СЕС е релевантно за спорния въпрос и е постановено по идентичен правен казус.
Неоснователно е касационното оплакване, че длъжникът за заплащане на допълнителен ДДС е бил уведомен за това задължение, макар и преди вземането на задължението под отчет. В това отношение, настоящият състав на касационната инстанция изцяло споделя изложеното в отговора на касационната жалба относно прилагането на чл.221, пар.1 от МК и задължителното му тълкуване, дадено с Решение на Съда на ЕС от 16.07.2009г. по съединени дела С-124/2008 и С-125/2008. Съгласно параграф първи от диспозитива на това решение, посочената разпоредба на общностното право трябва да се тълкува в смисъл, че уведомяването на длъжника по подходящ начин от митническите органи за рaзмера на дължимите вносни или износни сборове може да се извърши надлежно, само ако размерът на тези сборове е бил предварително взет под отчет от посочените органи.
Като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 136,91лв. разноски за касационната инстанция.
Воден от горните мотиви и на осн. чл.222 ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 4813 от 03.11.2011 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 3928/2010 г. ОСЪЖДА
М. С. да заплати на „А. Б.” АД, гр. П. сумата от 136.91 лв. /сто тридесет и шест лв. 0.91 ст./. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ И. А.а
И.А.