Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационни жалби от Ю. С. С., Д. Н. Д., Р. Д. З. и Ц. Д. Д. от гр. С., от процесуалния представител на областния управител на област С., от Л. И. С., С. И. Т., И. К. Т. и от Д. К. Т., всички от гр. С., подадени срещу решение от 25.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1727 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град.

В касационните жалби се поддържа, че решението е недопустимо или неправилно като постановено в нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбите, намира, че са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни, които са участвали в производство пред административния съд и за които решението е неблагоприятно, поради което са допустими, като разгледани по същество, са основателни.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗОСОИ, образувано по жалба на Ю. С. С., Димитър Н. Д., Р. Д.. Здравкова и Ц. Д.. Димитрова от гр. С., е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-23-011 от 05.03.2008 г. на областния управител на област С., с която са утвърдени направената оценка и установените квоти на признато право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ на наследниците на Кирил Б. В. с решение от 31.05.2007 г., постановено по адм. дело № 0819 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - АК, ІІІ-А състав.

Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основанията, поддържани от оспорващите, и въз основа на представените от страните писмени доказателства съдът е отменил обжалваната заповед и е върнал делото като преписка на административния орган "за допълнително произнасяне съгласно мотивите на съда".

Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени като постановено в нарушение на приложимия закон - на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, чиято разпоредба задължава съда да се произнесе и да реши окончателно претенцията на жалбоподателите при уважаване на искането за обезщетяване по реституционния закон.

От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила решение от 31.05.2007 г., постановено по адм. дело № 0819 от 2006 г. по описа на СГС, е отменен административен отказ, постановен със заповед № РД-22-001 от 13.01.2006 г. на заместник областния управител на област С., като съдът е признал право на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ с компенсаторни записи на правоприемниците на С. Т. С. в качеството му на наследник Кирил Б. В. от описани в решението два недвижими имота - ниви, находящи се в землището на с. С. (понастоящем кв. "Слатина") - гр. С., местността "Под линията". Следва да се отбележи, че в производството пред административния съд са представени само препис от съдебното решение и преписи от доказателства, без да е приложено цялото административно дело като част от производството за обезщетяване по реда на ЗОСОИ.

От мотивите на посоченото съдебно решение се установява, че административният отказ е обжалван само от Л. С. и Юлия Ст. Сергева като правоприемници на основание чл. 120 от ГПК на б. ж. С. Т. С. - наследник на Кирил Б. В. - собственик на отчуждения недвижим имот - предмет на искане (заявление) с вх. № РД-97-00-6730 от 20.11.1998 г., и по отношение на необжалвалите заявители административният отказ е влязъл в сила като неоспорван пред съда административен акт.

Останалите наследници на Кирил Б. В. (наследници на заявителите И. Т. С. и С. Т. С.) не са обжалвали административния отказ и съдът е признал право на обезщетение за отчуждения недвижим имот само на правоприемниците на жалбоподателя С. Т. С. - на Л. С. С. и Ю. С. С., като необжалвалите наследници са били конституирани като заинтересовани страни в производството по адм. дело № 0819 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд.

С обжалваната заповед № РД-23-011 от 05.03.2008 г. областният управител на област С. на основание чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ и решение от 31.05.2007 г. на Софийския градски съд, постановено по адм. дело 0819 от 2006 г. по описа на съда, е утвърдил направената със заповед № РД-21.047 от 21.01.2008 г. оценка и установените квоти на страните от признатото право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ - на признатото право на обезщетяване на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ на Л. С. С. и Ю. С. С. като наследници на С. Т. С. за неговата наследствена част в размер на 1/3 ид. част от наследството на бившия собственик на отчуждения имот Кирил Б. В.. В производството за обезщетяване по реда на ЗОСОИ съдът не прави делба между правоимащите, като на основание чл. 5 от Наредба № 9 от 1998 г. собствениците на отчуждените имоти или техните правоприемници следва да представят пред органа по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ при уважено искане (или пред съда в производството по чл. 6, ал. 6 във вр. с ал. 5) нотариално заверена клетвена декларация, в която са определили квотите на наследяване на всеки един от тях в съответствие с разпоредбите по Закона за наследството (ЗН).

За конкретния административен спор предмет на жалбата пред административния съд е законосъобразността на заповед № РД-23/011 от 05.03.2008 г. на областния управител на област С., с която заповед са утвърдени направената оценка и установените квоти от признатото право на обезщетение на Л. С. С. (нейни правоприемници на основание чл. 120 от ГПК отм. са жалбоподателите Димитър Н. Д., Р. Д. З. и Ц. Д.. Димитрова, видно от удостоверение за наследници № 1365 от 01.08.2007 г. на Столичната община - район "Подуяне") и на Ю. С. С.. Предметът на жалбата определя и предмета на съдебното решение, което съдът е сезиран да постанови, като съдът следва да прецени на основание назначена съдебна експертиза дали със заповедта по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ административният орган законосъобразно е утвърдил оценката и установените квоти на правоимащите от признатото право на обезщетение с влязлото в сила решение, постановено по адм. дело № 0819 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд, като реши окончателно претенцията за обезщетение на лицата, чието искане е уважено.

Диспозитивът на съдебното решение, постановено по адм. дело № 0819 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд (с което е завършила първата фаза по производството по обезщетение по ЗОСОИ с решение по чл. 6, ал. 3), е задължителен за производството по чл. 6, ал. 6 във вр. с ал. 5 ЗОСОИ, защото се ползва със сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, като заинтересованите страни не са провели производство по чл. 194, ал. 1 от ГПК отм. за тълкуване на влязлото в сила решение.

Участието на наследници на б. ж. К. В., които не са обжалвали административния отказ на органа по чл. 6, ал. 1, т. 2 (адм. заповед № РД-22-001 от 13.06.2006 г.), като страни по административния спор е приключило в производството по адм. дело № 0819 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд. В нарушение на приложимия закон те са конституирани като заинтересовани страни по делото пред административния съд и съдът е обсъждал техните права като лица, чието искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ е уважено с посоченото съдебно решение на Софийския градски съд.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението е неправилно като постановено в грубо нарушение на приложимия закон и на процесуалните правила по този закон и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да реши окончателно претенцията за обезщетение на наследниците на б. ж. С. Т. С. от отчуждения имот - собственост на б. ж. Кирил Б. В..

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, на основание чл. 222, ал. 2 от АПК РЕШИ: ОТМЕНЯ решението от 25.11.2008 г. , постановено по адм. дело № 1727 от 2008 г . по описа на Административния съд - София-град. ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. Х./п/ Т. К.

П.И.