Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба от П. М. Н. - от гр. С., срещу решение от 28.11.2005г., постановено от Софийски градси съд, АК, ІІІ Е състав по адм. дело № 922 по описа му за 2004г., с което е отхвърлена жалбата против заповед № 799/29.10.2003г. на директора на Дирекция "Национална жандармерия", за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на сержант П. Н. - жандармерист при Жандармерийско съединение - София и освобождаването му от служба, на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 и чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР, вр. чл. 204, ал. 1 ППЗМВР.
Решението се счита неправилно и необосновано, настоява се за отмяната му. Съдът не е съобразил, че в заповедта не са изложени мотиви досежно извършеното нарушение, вината на служителя не е доказана, не е съобразен видът на наложеното наказание, каквито са императивните изисквания на чл. 240, ал. 3 ЗМВР. Не са подложени на преценка обстоятелствата, повлияли за агресивното поведение на Николов, които поставят под съмнение вината му. Без основание не са кредитирани показанията на свидетеля Томов, който е бил заедно с жалбоподателя през целия ден, до тръгването му с автомобила и който заявява, че Николов не е пил нищо, освен "една бира". Изведени са и доводи, обосновани на база съдебно-медицинската експертиза и данните за черепно - мозъчна травма - мозъчно сътресение, с непълна загуба на съзнанието. С оглед това се сочи и че съдът е излязъл извън предмета на делото, с коментара, че е възможно поведението на Николов след катастрофата да е било резултат от невъзможността да владее реакциите си в критична ситуация, или пък резултат на лошо възпитание - правото си служи не с предположения, а с проверени факти.
В съдебното заседание касационната жалба се поддържа лично и чрез адв.. Б., по изложените в...