Производството е по чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд и чл. 125, ал. 2 от Конституциата на Р. Б..

Образувано е по жалба на " Център за независим живот " гр. С., ул. " Е. Й." № 60, за частичната отмяна разпоредбите на чл. 25, ал.1,т.1, 2 и т. 3; чл. 26, ал.1, т.1 и 2; чл. 27, ал.1; чл. 28, ал. 1, т.1 и 2; чл. 29; чл. 30 и чл. 31, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), приет с ПМС № 343/17. 12. 2004 г., обн. ДВ бр.115/30. 12. 2004 г., в сила от 01. 01. 2005 г., в частта с които е въведено ограничение на паричната добавка за социална интеграция на хората с трайни увреждания. Твърденията в жалбата са, че нормите в атакуваната им част са приети в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 42, ал. 1 ЗИХУ и § 1,т. 2 от ДР на ЗИХУ и разпоредбата на чл.15, ал. 1 ЗНА относно изискването за съответствие на по-ниския по степен нормативен акт с по-високия по степен акт, съставляващи е основание за отмяната им.

Министерския съвет чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Съображенията му са, че Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания е приет след споразумение с Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция и е подкрепен от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Отменяйки разпоредбите на правилника в атакуваната им част би се стигнало до еднакво третиране и предоставяне на месечни добавки за социална интеграция на всички лица с 50 и над 50 % намалена работоспособност, каквато не е целта на закона. Това би поставило в неравностойно положение хората с най-тежка степен на увреждане, в сравнение с тези с най - лека степен на увреждане.

Жалбата е процесуално допустима. Разпоредбата на чл. 4 от Конституцията прокламира, че Р. Б. е правова държава. От конституционно установения принцип за законност произтича изискването всички нормативни актове изграждащи правната система на държавата да са конституционосъобразни и законосъобразни. Гаранция за спазването на този принцип е регламентираната с чл. 120, ал. 2 от КРБ правна възможност гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички актове - нормативни, общи и индивидуални, които ги засягат, освен онези, за които по силата на изрична законова норма е изключено това. Нормативните административни актове, какъвто в случаят е ППЗИХУ са подзаконови административни актове, съдържащи административноправни нрми отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, имащи многократно правно действие. В интерес на обществото е всеки правен субект да може да ги атакува относно тяхната незаконосъобразност когато счита, че те противоречат на норма от по-висок ранг. Само това обстоятелство е достатъчно основание да легитимира правният им интерес от съдебно обжалване на подзаконовия нормативен акт, т. е. да обуслови допустимостта на жалбата, без да е необходимо наличието на пряк и личен интерес за жалбоподателя от оспорване на нормативния акт. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Законът за интеграция на хората с увреждания е приет от ХХХІХ Народно събрание на 2 септември 2004 г. и е в сила от 1 януари 2005 г. С него са уредени обществените отношения свързани с интеграцията на хората с увреждания. Целите които се преследват със закона е създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на същите и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства и интегриране на хората с увреждания в работна среда. Интеграцията на хората с увреждания според разпоредбата на чл. 4 от закона се осъществява чрез медицинска и социална рехабилитация, образование и професионално обучение, трудова заетост, достъпна жизнена и архитектурна среда, социални услуги, социално-икономическа защита и достъпна информация.

Оценяването уврежданията на хората с увреждания се извършва чрез медицинска експертиза и социална оценка. Мидицинската експертиза се извършва при условията и по реда на медицинската експертиза за работоспособността а социалната оценка въз основа на медицинската експертиза и установява потребностите за рехабилитация на увреденото лице, възможностите за професионалната му реализация и възможностите за неговата социална интеграция.

Според разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според вида и степента на увреждането и индивидуалните им потребности. Добавката според ал. 2 на същият текст е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собстветните доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, информационни е телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъпна информация, задоволяване на други основни жизнени потребности и диетично хранене и лекарствени средства. Общият размер на месечната добавка е сбор от средствата определени за изчерпателно изброените в алинея втора разходи. Определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на месечните добавки за социална интеграция на хората с трайни увреждания законодателят с разпоредбата на ал.12 на чл. 42 от ЗИХУе предоставил на Правилника за приложение на Закона за интерграция на хората с увреждания. В изпълнение на тази законова делегация са приети разпоредбите на ППЗИХУ,предмет на настоящата жалба.

С разпоредбите на чл. 25 до чл. 31 от ППЗИХУ е определен размерът в процентно отношение на месечната добавка за интеграция на лицата с увреждания за всяка една от седемте потребностите изброени в чл. 42, ал. 2 ЗИХУ.

С чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ППЗИХУ е предвидено, че месечната добавка за социална интергация за транспортни услуги е в размер на 15 на сто от гарантираният минимален доход и се предоставя на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност; на лица с трайни увреждания с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто със заболявания на долните крайници и на деца от 7 до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация.

С нормите на чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 ППЗИХУ е регламентирана месечната добавка за получаване на информационни и телекомуникационни услуги.Според цитираната разпоредба тя е в размер 20 на сто от гарантираният минимален доход и се предоставя на лица с трайни увреждания над 16 - годишна възраст с над 90 на сто трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ и на деца над 16- годишна възраст с над 71 на сто трайно намалена възможност за социална адаптация.

В чл. 27, ал. 1 ППЗИХУ е уреден въпросът с размера на месечната добавка за обучение.Според същата разпоредба месечната добавка зо обучение е 20 на сто от гарантираният минимален доход и се предоставя на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка.

Чл. 28, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ППЗИХУ регламентират на добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги.Според същите разпоредби, добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги се изплаща веднъж в годината на лица с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, на деца до 16- годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация и на военноинвалиди.

С чл. 29 от ППЗИХУ се урежда месечната добавка за диетично хранене и лекарствени продукти. Според цитираният текст, месечната добавка за диетично хранене и лекарствени продукти е в размер 15 на сто от гарантираният минимален доход и се предоставя на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица със 71 и над 71 на стой трайна намалена работоспособност, при наличие на медицинско предписание от лекар специалист.

С чл. 30 и чл. 31, ал. 1 от ППЗИХУ е дадена регламентация на месечната добавка за достъпна информация и за задоволяване на основни жизнени потребности - наем на общинско жилище.Според чл.30 ППЗИХУ, месечна добавка за достъпна информация е в размер 15 на сто от гарантираният минимален доход и се предоставя на лица с трайни слухови или зрителни увреждания с намалена работоспособност 71 и над 71 на сто или на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация. С вторият текст е предвидено, че месечна добавка за задоволяване на основни жизнени потребности - наем на общинско жилище, се предоставя на самотни лица с трайни увреждания с 71 и над 71 на сто намалена работоспособност, при условие, че настанителната заповед е на тяхно име.

Цитираните по-горе разпоредби на Правилника за приложение на Закона за интеграция на лица с увреждания в атакуваната им част са незаконосъобразни. Те са приети в противоречие с целите на закона прокламирани в чл. 2, т. 1 ЗИХУ, в противоречие с материалноправните разпоредби на §1, т. 2 от ДР на ЗИХУ и чл. 42, ал. 12 от ЗИХУ .

Чл. 2, т.1 ЗИХУ прогласява, че една от целите на закона е създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания. По същество с нея се установява принципът на равнопоставеност между хората с увреждания. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗИХУ регламентира материалноправните предпоставки за получаването на месечна добавка за социална интеграция.Основна предпоставка според тази разпоредба за получаване на месечна добавка за социална интерграция е наличието на трайно увреждане на лицето. Допълнителните фактори определящи размерът на същата са степен на увреждане и индивидуални потребности на увреденото лице.

С § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ е дадена легална дефиниция на понятието " човек с трайно увреждане" за нуждите на този закон. Според тази разпоредба " Човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто." По силата на този текст законовите предпоставки за наличието на трайно увреждане на човека са две:на първо място анатомично, физиологично или психическо увреждане на човека, в резултат на което той е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и степен, възможни за здравия човек, и на следващо място, степента на намалена работоспособност или намалената възможност за социална адаптация да е 50 и над 50 на сто, установено от органите на медицинска експертиза. Двете предпоставки следва да съществуват комулативно. При наличието на степен на увреждане 50 и над 50 на сто на анатомичното, физиологичното или психическото здраве на човека, за него е налице предпоставката да получи месечна добавка по чл. 42, ал. 1 ЗИХУ за социална интеграция.

С атакуваните разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ППЗИХУ, необосновано и в противоречие с прокламираната в чл. 2, т. 1 от ЗИХУ цел и в противоречие с разпоредбата на §1, т. 2 ДР на ЗИХУ е предоставено привилигировано правото да се получи месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15 на сто от гарантираният мимален доход само на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност, на лица с трайни увреждания със заболявания на долните крайници с намалена работоспособност в диапазона от 50 до 70 на сто и на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация от 7 до 16-годишна възраст.Така регламентирана, разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ППЗИХУ изключва лицата с трайно намалена работоспособност между 50 и 70 на сто, а извън обхвата на т. 2 от същата разпоредба остават лицата със заболявания на долните крайници от 71 до 100 на сто. При условията на т. 3 на чл. 25, ал. 1 ППЗИХУ при тази й регламентация, извън нея остават децата до 7 години и тези от 16 до 18-годищна възраст, което законът не допуска.

Необосновано и в нарушение на цитираните разпоредби е и ограничението по чл. 26, ал. 1, т.1 и 2 ППЗИХУ за получаване на месечна добавка в размер 20 на сто от гарантираният минимален доход за ползване на информационни и телекомуникационни услуги само за лица с трайни увреждания над 16- годишна възраст с над 90 на сто трайно намалена работоспособност с чужда помощ и за деца до 16 годишна възраст с над 71 на сто трайно намалена възможност за социална адаптация. В хипотезата на т.1 от цитираната разпоредба, извън обхвата й остават лицата над 16 годишна възраст с увреждания между 50 и 90 на сто трайно намалена работоспособност с чужда помощ и тези под 16- годишна възраст между 50 и 100 на сто намалена работоспособност с чужда помощ, което законът в разпоредбите на чл.2,т.1 и §1,т.1 ДР не допуска. По т. 2 на чл. 26, ал. 1 ППЗИХУ, без право да получат месечна добавка остават децата от 16 до 18-годишна възраст и тези с над 71 до 100 на сто трайно намалена възможност за социална адаптация, което е в нарушение на цитираните разпоредби на ЗИХУ.

Незакносъобразна в атакуваната й част е и разпоредбата на чл. 27, ал.1 ППЗИХУ. С нея е предвидено правото да получат месечна добавка за обучение в размер 20 на сто от гарантираният минимален доход деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и лица с 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност, които имат потребности от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми но обучение, извън заложените в системата на общообразователната подготовка. В тази си редакция разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ППЗИХУ изключва от правото да получат месечна добавка за обучение лицата между 50 и 70 на сто с трайно намалена работоспособност, имащи потребности от придобиване на допълнителни знания и умения чрез различни форми но обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка.

В нарушение на §1, т. 2 от ДР на ЗИХУ е и нормата на чл. 28, ал. 1, т.1 и 2 от ППЗИХУ. Със същите е предвидено право на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги веднъж годишно само за лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност и за деца до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация. По силата на т.1 на цитираната разпоредба, извън приложното поле на нормата да получат такава добавка остават лицата с трайни увреждания между 50 и 90 на сто трайно намалена работоспособност и деца между 16 и 18- годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация, което законът не недопуска.

В нарушение на §1, т. 2 от ДР на ЗИХУ е и разпоредбата на чл. 29 от ППЗИХУ. По така съществуващата редакция, право да получат месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти в размер 15 на сто от гарантираният минимален доход се предоставя само на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация и на лица със 71 и над 71 на сто трайно намалена работоспособност.Извън обхвата на нормата остават лицата с трайно намалена работоспособност между 50 и 70 на сто.Нормата не създава еднакви условия за всички лица с такива увреждания да получат този размер на месечна добавка при посочената в закона степен на трайно увреждане.

Аналогично е положението и с чл. 30 и чл. 31, ал. 1 ППЗИХУ относно правото за получаване на месечна добавка в определеният от наредбата размер за достъпна информация на лица с трайни слухови или зрителни увреждания и за задоволяване на основни жизнени потребности - наем на общинско жилище. В хипотезата на чл. 30 от ППЗИХУ това право е предоставено само на лицата с трайни слухови или зрителни увреждания с намалена работоспособност в границите от 71 и над 71 на сто или на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация. От това право са лишени лицата с трайни слухови или зрителни увреждания с намалена работоспособност между 50 и 70 на сто, независимо от това, че са лица с трайно увреждане на здравето по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ. По чл. 31, ал. 1 ППЗИХУ правото да получат месечна добавка за задоволяване на основни жизнени потребности - наем на общинско жилище, се предоставя само на самотни лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалане работоспособност. Извън обхвата на разпоредбата остават самотните лица с трайни увреждания между 50 и 70 на сто намалена работоспособност. По същество по силата на тази разпоредба по този критерии се въвежда дискриминация спрямо немалка част от самотните хора в границите между 50 и 70 на сто намалена работоспособност, което закънът забранява.

С оглед изложеното по-горе Върховният административен съд, петчленен състав счита, че цитираните разпоредби от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хора с уврежсдания противоречат на целта по чл. 2, т. 1 от закона, на разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ и на чл. 42, ал.1 ЗИХУ, предоставяща принципната възможност за всяко лице с трайно увреждане по смисъла на закона да получи право на месечна добавка за социална интеграция, съобразена с вида и степента на увреждането и индивидуалните потребности на увреденото лице. Касае се до противоречие на подзаконови разпоредби с норми от по-висок ранг, което в съответствие с разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗНА налага отмяната им.

Не се споделят възраженията на процесуалният представител на Министерски съвет, че с отмяната на разпоредбите на Правилника за приложение на Закона за интеграция на лицата с увреждане в атакуваната им част би поставило в неравностойно положение харата с най-тежка стене на увреждане на здравено, в сравнение с тези с по-лека степен на увреждания.

ЗИХУ предоставя принципна възможност за получаване на месечна добавка за социална интеграция на всички хора с трайни увреждания.Тази възможност влиза в действие при комулативното наличие на предпоставките по §1,т. 2 от ДР на ЗИХУ и чл. 42, ал. 1 ЗИХУ. Конкретният размер на добавката ще бъде определен съобразно вида и степента на увреждането и индивидуалните потребности на увреденото лице, като общият размер на месечната добавката е сбор от от всички средства по ал. 2 на чл. 42 ЗИХУ. Няма нормативното задължение увреденото лице да получи всички видове добавки по чл. 42, ал. 2 ЗИХУ. Това е въпрос на преценка от органите по чл. 42, ал. 4 и 6 ЗИХУ, като някои от увредените лица ше получат месечна добавка за социална интеграция в пълният обем а други частично, в зависимост от увреждането и потребностите за това. Принципно е запазена обаче възможността за всяко едно лице с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ да получи добавка за социална интеграция. Чл. 42, ал. 12 от ЗИХУ предоставя възможността с правилника за приложение на закона да бъда определен размерът, условията и редът за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката, но само при съобразяване с изискванията на закона за това в чл. 42, ал. 1 и § 1 , т. 2 от ДР на ЗИХУ. Недопустимо е с подзаконов акт да се допусне отклонение от законовите критерии. И тъй като в случая това е налице с разпоредбите в обжалваната им част, това налага отмяната им.

По изложените съображения и на основание чл. 23 и чл. 31 от ЗВАС, Върховният административен съд - петчленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 3; чл. 26, ал. 1, т.1 и 2; чл. 27, ал. 1; чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2; чл. 29; чл. 30 и чл. 31, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания, обнародван в ДВ бр.115 от 30. 12. 2004 г., в сила от 01. 01. 2005 г. в следните части:

1.

по чл. 25, ал. 1, т. 1 ППЗИХУ в частта относно изразът " 71 и над 71 на сто ";

2. по чл. 25, ал. 1, т. 2 ППЗИХУ в чаотта относно изразът "с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто ";

2. по чл. 25, ал. 1, т. 3 ППЗИХУ в частта относно изразът " от 7 до 16- годишна възраст ";

3. по чл. 26, ал. 1, т. 1 ППЗИХУ в частта относно изразът " над 90 на сто ";

4. по чл. 26, ал. 1, т. 2 ППЗИХУ в частта относно изразът " над 71 на сто ";

5. по чл. 27, ал. 1 ППЗИХУ в частта относно изразът " 71 и над 71 на сто ";

6. по чл. 28, ал. 1, т. 1 ППЗИХУ в частта относно изразът " над 90 на сто ";

7. по чл. 28, ал. 1, т. 2 ППЗИХУ в частта относно изразът " до 16-годишна възраст ";

8. по чл. 29 от ППЗИХУ в частта относно изразът " 71 и над 71 на сто ";

9. по чл. 30 от ППЗИХУ в частта относно изразът " 71 и над 71 на сто ";

10. по чл. 31, ал. 1 ППЗИХУ в частта относно изразът " 71 и над 71 на сто ".

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. М./п/ Д. Г./п/ Т. Х./п/ М. В.

Б.М.