3№ 462/02.02.2024 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Драгомир Драгнев

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 5441 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 382/27.10.2023 г. по ч. гр. д. № 513/2023 г., с което Апелативен съд – Пловдив е потвърдил определение № 6619/30.05.2023 г. по гр. д. № 1605/2023 г. за прекратяване на производството по частични искове на М. Д. Д. срещу Софийски апелативен съд поради абсолютната процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК – между същите страни, за същите вземания и за същите части от тях са предявени и висящи частични осъдителни искове по по-рано заведено дело – гр. д. № 6830/2022 г. на Софийски градски съд.

Определението се обжалва от М. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Подлежи ли на отмяна от Върховния касационен съд въззивно определение за потвърждаване на определение за прекратяване на производството, постановено в състав на съд, на който всички съдии са се самоотвеждали по други дела на същия ищец? 2. Подлежи ли на отмяна въззивното определение, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството, постановено от съдия, по отношение на когото е било налице основание за самоотвод, поради това, че в своя книга ищецът е коментирал други служебни действия на съдията? и 3. Налице ли е пречката по чл. 126, ал. 1 ГПК, когато заведените частични искове по различни дела между същите страни са за различни вземания?

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в исковата си молба срещу Софийски апелативен съд (процесуален субституент на държавата) ищецът М. Д. Д. твърди, че с определение...