О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 351

гр. София 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 24 януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: В. Й. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 5450 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 от ГПК.

Образувано е по подадена молба вх. № 33535/03.11.2023 г., уточнена с молба вх. № 36767/30.11.2023 г. от молителя Н. Л. П., лично и в качеството на законен представител на детето В. Н. П. за отмяна на влязло в сила решение № 1212/04.10.2022 г. по в. гр. дело № 1326/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 57/06.01.2022 г. по гр. дело № 2676/2021 г. на Районен съд Пловдив и вместо това са наложени на основание чл.5,ал.1,т.1 ЗЗДН следните мерки за защита: задължен е Н. Л. П. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на детето В. Н. П.; осъден е Н. Л. П. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт глоба в размер на 200 лв. и държавна такса в размер на 37.50 лв. и е постановено да се издаде заповед за защита за наложената мярка по чл.5,ал.1,т.1 ЗЗДН. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото – основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

Ответницата по молбата Ц. П. П., чрез адв. М. Х. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост на молбата за отмяна и за неоснователност по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема, че молбата е процесуално недопустима по следните съображения:

С решение № 1212/04.10.2022 г. по в. гр. дело № 1326/2022 г. на Окръжен съд Пловдив е отменено решение № 57/06.01.2022 г. по гр. дело № 2676/2021 г. на Районен съд Пловдив и вместо това са наложени на основание чл.5,ал.1,т.1 ЗЗДН следните мерки за защита: задължен е Н. Л. П. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на детето В. Н. П.; осъден е Н. Л. П. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт глоба в размер на 200 лв. и държавна такса в размер на 37.50 лв., и е постановено да се издаде заповед за защита за наложената мярка по чл.5,ал.1,т.1 ЗЗДН. Решението е влязло в сила на 04.10.2022 г.

Решението на Окръжен съд Пловдив, постановено в производството по чл. 12-19 от Закона за защита от домашното насилие/ЗЗДН/ не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Съгласно т.2 от ППВС №2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат само влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната на влязло в сила решение е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени изчерпателно в чл.303 ГПК. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно посочените причини в чл.303 ГПК. Подлежат на отмяна само неправилните съдебни решения, с които правният спор между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо.

В т.22 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на въпроса за размера на държавната такса в производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие – чл.11,ал.2 и 3 ЗЗДН. Във връзка с този въпрос е прието, че производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие не е исково, че в него е съчетана съдебната защита по реда на съдебно администриране с налагане на административни мерки. Възприето е становището, че производството по налагане на мерки за защита по ЗЗДН е гражданско и представлява спорна съдебна администрация. С оглед на това е и изразеното разрешение, че размерът на държавната такса следва да се определя по чл.16 ТДТГПК, а не по чл.3 от ТДТГПК.

Съгласно т.4 от т. решение № 7/31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна по реда на Г. Д. и четвърта ГПК.

Като взема предвид изложеното и задължителната практика на ВКС съдът намира, че влязлото в сила решение на Окръжен съд Пловдив по в. гр. дело № 1326/2022 г. , постановено по реда на чл.12-19 от ЗЗДН е акт на спорна съдебна администрация и не подлежи на отмяна по реда на Г. Д. и четвърта ГПК. Подадената молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане молба вх. № 33535/03.11.2023 г., уточнена с молба вх. № 36767/30.11.2023 г. от Н. Л. П., ЕГН [ЕГН] лично и в качеството на законен представител на детето В. Н. П. за отмяна на влязло в сила решение № 1212/04.10.2022 г. по в. гр. дело № 1326/2022 г. на Окръжен съд Пловдив на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК и прекратява производството по гр. дело № 5450/2023 г. на ВКС, IV г. о.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: