№ 1328/21.03.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 47 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 307/13.07.2023 г. по гр. д. № 350/2023 г. в частта, с която Окръжен съд – Перник, потвърждавайки решение № 1303/05.12.2022 г. по гр. д. № 5228/2021 г. на Районен съд – Перник в обжалваната част от Д. Б. И.:

· е допуснал развод между него и Е. К. И. поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи,

· предоставил е упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете К. Д. Б. на майката, определил е неговото местоживеене при нея, определил е режим на лични отношения на детето с бащата, осъдил го е за месечна издръжка 250.00 лв., считано от 22.12.2021 г. и

· е предоставил на майката ползването на семейното жилище.

Решението се обжалва от бащата с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси:

1. Как хазартната зависимост на съпругата, довела до нейната свръхзадълженост, се съотнася върху причините/основанията за дълбокото и непоправимо разстройство на брака?

2. Как хазартната зависимост на майката, довела до нейната свръхзадълженост, се отразява на родителския й капацитет, респ. до какви рискове води в отношенията родител-дете, за чиито интереси съдът е длъжен да следи и служебно с решаването на въпросите/последиците от уважения иск по чл. 59, ал. 2 СК?

Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с т. 1 и т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, с ППлВС № 1/1974 г., с цитирани от него решения на Върховния касационен съд, и че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, без да го обоснове. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост, причината за неправилното прилагане на материалния закон – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК.

От ответника Е. И., ответник и по касация, не е постъпил отговор на касационната жалба.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършили пълнолетие деца. Следователно касационната жалба в частта, с която въззивното решение се обжалва по уважения иск за развод по чл. 49 СК и по въпроса за предоставеното на майката семейно жилище е с недопустим предмет, а сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК настоящият състав е длъжен да прецени според решените въпроси по чл. 59, ал. 2 СК.

За да приеме, че майката на детето притежава необходимия родителски капацитет, въззивният съд е приел, че действително тя е имала периоди на проблеми с участието си в хазартни игри, но проблемите са обсъдени в заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза. В заключението е прието, че проблемите са се появили вследствие на неблагоприятни житейски ситуации, но те са отшумели и към момента няма изразени нарушения в поведението на майката нито симптоми на патологично влечение към хазарт. Въззивният съд е добавил, че споделя заключението и в частта, с която вещите лица са категорични, че финансовото състояние на майката, само по себе си, не е основание да изключи нейните възпитателски качества, морален лик или отношение към 3-годишния К.. Въззивният съд е отхвърлил оплакването в жалбата, че в отношенията родител-дете някой от двамата е в риск поради заплахи и застрашаващо поведение на кредиторите или оправомощени от тях лица, домогващи се да съберат вземанията си. След преглед на събраните доказателства въззивният съд е установил множество молби за доброволно плащане, в които липсват обиди, заплахи или тревожни намеци. Добавил е, че от данните по делото се установява също, че кредиторите търсят правата си по съдебен ред, а не чрез заплахи или незаконни средства. Така е заключил, че майката не е пристрастена, а е приключила участие в хазартни игри, а нейната задлъжнялост не я прави негодна да се грижи за сина си и по не създава опасност за неговото възпитание и морално развитие. Отчел е, че до този момент по извънсъдебно споразумение детето е отглеждано и възпитавано и от двамата родители при същия режим, какъвто е определеният с първоинстанционното решение. Не е проявен никакъв риск и двамата са доказали, че притежават необходимия родителски капацитет. За да възложи родителските права на майката, да определи местоживеенето на детето при нея и да възпроизведе същия режим на лични отношения, така както е с първоинстанционното решение, въззивният съд е съобразил изключително ниската възраст на детето К. и това, че от втория месец след неговото раждане той живее при майка си и при нейните родители в жилище с отлични битови условия и самостоятелна стая. При съобразяване на всички тези конкретно проявени обстоятелства, въззивният съд е постановил обжалвания резултат.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос - № 2, който обективно се свързва с онази част от решението, за която чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК допуска да се обжалва пред Върховния касационен съд, е обуславящ, но начинът, по който въззивният съд му е отговорил не противоречи, а съответства на ППлВС № 1/1974 г. Постановлението приема, че законът свързва задължението на съда, който с уважаването на иска за развод, е длъжен да реши въпросите по чл. 29 СК от 1968 г., а сега – по чл. 59, ал. 2 СК с оглед особеностите на разглеждания случай и при отчитане не на отделно установено обстоятелство, а в съвкупност. Въззивното решение съответства и на т.1 и т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, включително поради това, че касаторът не пояснява по какъв начин и с оглед изложените мотиви въззивният съд не е зачел интересите на детето и кои нови доказателства е бил длъжен, но не е събрал служебно. В обобщение, по втория въпрос е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, но решението не следва да се допуска до касационен контрол липсата на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Допълнително, в никое от решенията, на които касаторът се позовава, при решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК не е обсъждана хазартна зависимост на някой от родителите, нито следва да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Това е така, защото начинът, по който е формулиран, изисква създаването на практика, според която съдът с решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК е длъжен да изключи родителския капацитет само според едно конкретно обстоятелство – свръхзадълженост, и то по причина – хазартна зависимост, която в решението не е установена, а отречено да съществува към релевантния момент – приключване на съдебното дирене.

Настоящият състав приема, че за основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК законът не изисква повдигнат материално-правен или процесуално-правен въпрос. Аргументът произтича от това, че касаторът може да го заяви „независимо от предпоставките по ал. 1 (на чл. 280 ГПК) “. Законът обаче изисква касаторът да обоснове очевидната неправилност, т. е. да изложи конкретни доводи по какъв начин е проявена – в какво се изразява допуснатото тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон и/или кои правила на формалната логика въззивният съд е нарушил. Аргументът произтича от правото на защита, с което разполага ответникът по касация. Това обяснение има и конституционно основание – чл. 122, ал. 1 КРБ. Заявеното от касатора, но не обосновано основание „очевидна неправилност“, осуетява правото на защита/ на участие на ответника по касация и изключва възможността обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Б. И. в частта, с която се обжалва решение № 307/13.07.2023 г. по гр. д. № 350/2023 г. на Окръжен съд – Перник по уважения иск за развод и за семейното жилище.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 307/13.07.2023 г. по гр. д. № 350/2023 г. на Окръжен съд – Перник по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК.

Определението може да се обжалва в първата част от касатора с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а във втората част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.