О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 251

гр. София, 19.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 108 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Р. Д. вх. № 19237/02.08.2023 г. (подадена по пощата, с дата на пощенското клеймо – 01.08.2023 г.), чрез адвокат К. К., срещу разпореждане № 3264 от 05.07.2022 г. по гр. д. № 2005/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната молба вх. № 11435/10.05.2023 г. на А. Д. за отмяна на решение № 124 от 06.02.2023 г. по гр. д. № 2005/2022 г. по описа на същия съд.

За да постанови разпореждането си, съдът е приел, че А. Д. не е страна по делото, а е баба на непълнолетната ответница А. К. Т., поради което молбата изхожда от ненадлежна страна и е недопустима.

Жалбоподателката счита разпореждането за неправилно и необосновано. Твърди, че решението по делото я обвързва на основание чл. 304 ГПК, предвид задълженията й по смисъла на чл. 57 ЗС да плаща разноските, свързвани с ползването на процесния апартамент.

Постъпил е отговор от Етажната собственост на обекти в[жк], в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Настоящият съд намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните:

С решение № 124 от 06.02.2023 г. по гр. д. № 2005/2022 г. Окръжен съд – Варна е отменил изцяло решение № 1887 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 2416/2022 г. и вместо това е признал за установено в отношенията между ищеца ЕС „С.“ и ответницата А. К. Т., непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща К. П. Т., че ответницата дължи на ищеца следните суми: 800.24 евро - незаплатена годишна парична вноска за управлението и поддържането на ОЧС-етажна собственост за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 17.12.2018 г.; 800.24 евро - представляваща незаплатена годишна парична вноска за управлението и поддържането на ОЧС-етажна собственост за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 17.12.2018 г.; 533.49 евро - незаплатена годишна парична вноска за управлението и поддържането на ОЧС-етажна собственост за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 51 ЗУЕС, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване заявлението в съда - 06.12.2021 г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД, както и за сумите от: 16.05 евро - обезщетение за забава върху главницата от 802.40 евро за периода от 01.01.2020 г. до 12.03.2020 г.; 105.87 евро - обезщетение за забава върху главницата от 802.40 евро за периода от 14.05.2020 г. до 31.08.2021 г. и 54.16 евро – обезщетение за забава върху главницата от 802.40 евро за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 17435/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том V, рег. № 12048, дело № 572/2018 г. А. Т. е собственик на апартамент № 20 в етажната собственост в [населено място], к. к. „Св. Св. К. и Е.“, [улица], бл. А, Б, вх. Б, ет. 3, а А. Д. притежава пожизнено право на ползване на същия апартамент.

Страни в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (гр. д. № 17435/2021 г. на Районен съд – Варна) са горепосочената етажна собственост и А. К. Т., представлявана от законния й представител К. П. Т..

С молба вх. № 11435/10.05.2023 г., подадена по пощата на 05.05.2023 г., А. Д. е поискала отмяна на въззивното решение. В молбата се твърди, че като ползвател на апартамента, който съгласно чл. 57 ЗС следва да плаща разноските във връзка с ползването, Д. е била лишена от възможността да участва по делото. Сочи се, че същата е заплатила на етажната собственост суми, които не са били взети предвид по делото, за да бъдат приспаднати от задължението на А. Т.. Молбата е основана на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В отговор на дадени надлежни указания, с последваща молба А. Д. е уточнила, че молбата й за отмяна е на основание чл. 304 ГПК, тъй като нейно е задължението, в качеството й на ползвател, да плаща данъците и таксите, вкл. към етажната собственост.

Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима. Както е прието в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната по чл. 304 ГПК защитава третите лица. Качеството на „необходим другар“ на молителя обуславя правото му да получи отмяна на влязлото в сила решение, постановено по исков процес, в който той не е конституиран в това му качество. Легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на молителя на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие. За да е редовна и процесуално допустима, в молбата за отмяна трябва да се изложени твърдения за факти, които според молителя обуславят качеството му на необходим другар и поради това той счита, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Липсата на мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 304 ГПК предпоставя нередовност на молбата за отмяна, която трябва да бъде констатирана още от администриращия молбата съд, като я остави без движение и даде едноседмичен срок на молителя за отстраняването на недостатъка, съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК. Ако тази нередовност не бъде отстранена, молбата подлежи на връщане.

Настоящият съд намира, че в случая, макар формално да се е позовала на чл. 304 ГПК, А. Д. не е обосновала приложението на тази законова разпоредба. Изложеното от молителката не сочи на обвързаността й от формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила въззивно решение и по-конкретно – че Д. се явява необходим другар на ответницата по иска. С оглед предмета на спора по чл. 422 ГПК, не е налице хипотеза на чл. 304 ГПК - решение № 124 от 06.02.2023 г. по гр. д. № 2005/2022 г. Окръжен съд – Варна има сила само в отношенията между етажната собственост и А. Т. и не обвързва А. Д.. Ето защо, подадената молба за отмяна на последната се явява недопустима.

Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Етажната собственост не е направила разноски за настоящото производство, които да й бъдат присъдени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3264 от 05.07.2022 г. по гр. д. № 2005/2022 г. на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: