ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1113

София. 30.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 58 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Рила-98” АД, чрез адв. Ел. П. от АК-К., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 321/28.07.2023 г., постановено по в. т. д. № 268/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, 1 търговски с-в, с което изцяло е обезсилено като недопустимо решение № 3/02.02.2013 г., постановено по т. д. № 93/2021 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което са отхвърлени предявените Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. срещу „Рила- 98” АД и К. В. Й. активно и пасивно субективно съединени под евентуалност отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на дружествени дялове с рег. № 1257/10.02.2021 г. (за удостоверяване на подпис) и с рег. № 1258/10.02.2021 г. (за удостоверяване на съдържание) на нотариус К. Г. - при заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави, като е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав – при прилагане на дадените във въззивното решение задължителни указания.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – макар и обжалваното решение да е постановено без непосредствено преди това да е проведено о. с. з. по делото (след частична отмяна от въззивния съд на прекратителното определение на първоинстанционния съд, постановено след проведено о. с. з. по делото), това процесуално нарушение не представлява основание за обезсилване на първоинстанционното решение.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „При обезсилване на първоинстанционно решение от въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане в открито съдебно заседание, следва ли съдът да даде конкретни указания за новото разглеждане на делото? Следва ли да посочи какви процесуални действия следва да се извършат в отритото съдебно заседание и от какъв етап следва да се проведе същото?” и 2. „Необходимо ли е да се провежда ново публично заседание при връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, в случай че вече е проведено открито съдебно заседание, при което съдът е изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК, произнесъл се е по доказателствените искания, събрали е доказателствата по делото, приел е делото за изяснено и е дал ход за изслушване на съдебните прения?” (по тези процесуалноправни въпроса не твърди противоречие със задължителната или казуална практика на ВКС, като не обосновава как правният отговор по тях как би способствал както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).

Ответниците по касационната жалба - Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т., както и необходимият задължителен другар на касатора – К. В. Й., не са подали в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежен процесуален представител, с редовно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо (тази проверка той е осъществил служебно – съгласно правомощието, уредено в чл. 269, изр. 1, предл. 2 ГПК), тъй като то е било постановено в закрито заседание, без да са проведени устни състезания по делото. Апелативният съд е изяснил, че първоначално делото е било обявено от първоинстанционния съд за решаване в публичното заседание на 10.06.2022 г., след което е постановено решение № 23/14.07.2022 г. С това решение (по своето правно естество то притежава правните характеристики на определение) окръжният съд е прекратил производството по т. д. № 93/2021 г. по описа на ОС-Кърджали, приемайки предявените искове за недопустими. Този прекратителен съдебен акт е обжалвано пред АС-Пловдив, който с определение № 418/23.11.2022 г., постановено по т. д . № 738/2022 г., частично го е отменил - в частта, в която съдебното производство е било прекратено по исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, както и в частта, в която е определена отговорността на ищците за съдебните разноски пред първата инстанция – за сумата от 1080 лв. с ДДС, вследствие на което делото е било върнато на Окръжен съд-Кърджали за предприемане на съответните съдопроизводствени действия по тези искове и произнасяне относно разноските след окончателното приключване на делото.

Обжалваното решение № 3/02.02.2023 г. на ОС-Кърджали било постановено в закрито заседание (след частичната отмяна на предхождащото го прекратително определение), т. е. без да е проведено публично заседание преди постановяване на решението. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства въззивният съд е достигнал до правното съждение, че порокът на решението – постановяването му в закрито заседание, обуславя неговата недопустимост. Съобразил е, че макар и преди прекратяване на делото първоинстанционният съд да е провел публично заседание, това процесуално действие не може да замести установеното в процесуалния закон нормативно изискване да бъде проведено публично заседание, вкл. и след отмяна на преграждащото определение, а едва по-сетне да бъде постановено последващото решение. Като е приел, че това процесуално нарушение е обусловило недопустимостта на първоинстанционното решение, въззивният съд го е обезсилил, вкл. в частта му за разноските, като е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав - с указания за провеждане на публично заседание преди решаването на спора по същество, а едва след това окръжният съд да се произнесе отново по разпределение на разноските по делото (с оглед изхода по правния спор, предмет на делото).

Настоящият състав на касационния съд счита, че въззивното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на уреденото в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК самостоятелно селективно основание, тъй като обжалваното решение е очевидно неправилно – когато то страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. В този смисъл, от неговото съдържанието трябва да се констатира превратно прилагане на материалния или процесуалния закон, респ. груби нарушения на правилата на формалната логика, или да е постановено в явно нарушение на закона (contra legem) или извън закона (extra legem), или изводите на съда да са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като е налице съмнение дали въззивният съд законосъобразно е приложил основополагащите процесуални правила, разграничаващи допустимостта от неправилността на съдебното решение - при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила.

Тъй като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при самостоятелния селективен критерий, уреден в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, не следва да се разглеждат допълнителните процесуални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно обжалваемия материален интерес касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 161,32 лв.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 321/28.07.2023 г., постановено по в. т. д. № 268/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, 1 търговски с-в.

ДАВА 1-седмичен срок на „РИЛА-98” АД да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС на Р. Б. държавна такса в размер на 161,32 лв., като при неизпълнение на указанието в срока производството по жалбата ще бъде прекратено.

СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ на вносния документ делото да се докладва на председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се връчи на „Рила-98” АД - за изпълнение!

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.