№ 492
гр. София, 05.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДA
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 120 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Т. К. и М. Х. К., представлявани от адв. П. М., срещу определение № 192/03.05.2023 г. по възз. гр. д. № 123/2023 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивна жалба вх. № 10503/01.07.2016 г., подадена от ответника Р. К. против решение № 246/16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отнета в полза на държавата от ответницата М. К. сумата 71 517,08 лв.; както и в частта, с която са отхвърлени исковете на КОНПИ за отнемане на движими и недвижими вещи и парични суми от двамата ответници.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответната страна по жалбата – КОНПИ, чрез процесуалния си представител Р.И., в писмен отговор е изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е недопустима подадената от ответника Р. К. въззивна жалба в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение по иска за отнемане в полза на държавата от М. К. на сумата 71 517,08 лв.; и в частта, с която са отхвърлени исковете за отнемане на движими и недвижими вещи и парични суми от двамата ответници. Посочено е, че липсва процесуална възможност жалбоподателят да предявява за защита чужди права (в случая - на другия ответник), а за обжалване на решението в отхвърлителната му част по исковете, че липсва правен интерес за ответника.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Законосъобразен е изводът, че за жалбоподателя Р. К. не е налице надлежна легитимация да атакува първоинстанционното съдебно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен иск срещу другия ответник в процеса. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, а настоящият случай не е предвиден като такова законово изключение. На следващо място, безспорно е, че правният интерес от обжалване е за онази страна, за която постановеният с решението правен резултат е неблагоприятен. Когато съдът е отхвърлил изцяло или частично исковете, с които е сезиран, то правният интерес от обжалване в този случай е за ищеца, а не за ответната страна, спрямо която резултатът от решението е положителен. Поради това, правилно въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата на ответника в частта, имаща за предмет първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, тъй като в тази си част то е в интерес на жалбоподателя. Исковото производство не е самоцелно, а съдът е длъжен да следи служебно за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта му.
Предвид изложеното, законосъобразно е приетото от въззивния съд, че в тези си части въззивната жалба е недопустима за разглеждане. Обжалваното определение в атакуваната му част следва да се потвърди.
Извън това, с оглед голяма част от действията на жалбоподателите в хода на цялото производство, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните процесуални представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Този принцип забранява злоупотребата с процесуални права на страната, включително превратното упражняване на правото да се обжалват постановени съдебни актове, когато целта и единствения резултат, който се постига е неоправданото забавяне на делото. Съдът е длъжен да даде правосъдие, но когато процесуалните права се упражняват недобросъвестно от страната, се обезсмисля основната функция на гражданския процес като защита-санкция на субективните права и се препятства правосъдието.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 192/03.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 125/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.