Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.

с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/,отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. В. - Николова срещу решение от 10.02.2011г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 203/08г., в частта му, в която е отменен ДРА № 260/07.06.04г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, мъчаливо потвърден от регионалния данъчен директор при РДД - София, относно установените с него задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ отм. за 2000г. в размер на 113 227.42 лв. и лихва за периода от 16.05.2001г. до 07.06.04г. в размер на 47 521.58 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209,т.3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че за 2000 г. данъчното задължение е погасено по давност. Абсолютният 10-годишен давностен срок започва да тече от 01.01.2002г. и ще изтече на 01.01.2012г. Следователно, към момента на постановяването на обжалваното решение давността не е изтекла. Претендира се отмяна

на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - А. Н. Р. с адрес: гр. С., ж. к. "Сердика", бл. 14, ет. 4, ап. 14 оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Пенкова в писмено становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл....