Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.226 от същия кодекс.

Образувано е по жалба на „Пих индъстри”-АД – гр. Р., представлявано от изпълнителния директор С. Г. С. и „Ем комерс 10”- ЕООД - гр. Р., представлявано от управителя В. С. В., против отказ за даване на предварително съгласие по чл.189 от ДОПК с изх. № 16 – 12 - 420 от 27.11.2012год. на министъра на финансите. Излагат се доводи за допустимост на жалбата, както и оплаквания относно неправилност на оспорения отказ, подробно развити в жалбата. Молят тричленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени отказа на министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл.189 от ДОПК с изх. № 16 – 12 - 420 от 27.11.2012год. и върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответният по жалбата министър на финансите чрез своите процесуални представители взема становище за недопустимост, съответно за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди фактите по делото и закона, намира за установено следното:

От данните по делото е видно, че отказът на министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл.189 от ДОПК е обективиран в писмо с изх. № 16 – 12- 420 от 27.11.2012год. Същото е изпратено до заявителите „Пих индъстри” – АД и „Ем комерс 10”- ЕООД, като липсват данни кога е получено от тях. В този смисъл следва да бъде прието, че от гледна точка на срока за подаване на жалбата същата е редовна, т. е. подадена в срок.

В съдебно заседание представителите на ответника правят възражение за недопустимост на жалбата. Излагат се аргументи, че отказът за даване на предварително съгласие не засяга правата на двамата жалбоподатели, които са вносители на оздравителния план на предприятието, и че същият засяга единствено правата на...