Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. соколова и П. Р. В. против Решение № 434/21.01.2013 г., постановено по адм. д. № 10084/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. П. С. против Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на изпълнителния диретор на АГКК, с която е одобрена КК и КР на землището на с. Л., район "Панчарево" - СО, в частта относно поземлени имоти с идентификатори 44063.6222.4513, 44063.6222.1152 и 44063.6222.1160 и вписаните в КР данни за собственоста. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването.

Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Неоснователни са доводите за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, поддържани като касационно основание по чл. 209, т. 1 – 3 АПК.

Липсва основание за нищожност на решението. То е постановено от законен съдебен състав съгласно чл. 164 от АПК, поради което поддържаната нищожност не е налице. Твърдението в от касационната жалба за нищожност, произтичаща от злоупотреба с право и приемането на достъпа до имот 1153 чрез 4513 като единствено възможен, не обоснова нищожност на решението. Този извод се отнася...