Образувано е по касационна жалба на Н. М. - Русе, чрез юрк. М., срещу решение №3/25.02.08г. постановено по адм. д.№514/07г., по описа на Административен съд гр. Р., с което е отменено Решение № К94-0017/24.10.2007 год. на Началника на М. Р., с което е оставено е отказано да бъдат възстановени на К. Х. К. сумата от 775 лв.-мито и лихви върху него от 45 лв., както и мълчаливия отказ по искането за заплащане на лихва на основание чл.219а ЗМ и е изпратена преписката за произнасяне на началника на М. Р..
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените и недопустимост отменителни основаниа по смисъла на чл.209 т.2 и т.3 от АПК. Касаторът счита, че на Колев не е разрешено ползване на митнически режим при условията на 660 ал.2 от ППЗМ, тъй кето не отговаря на изискванията за допускане на безмитен внос-поради което не може да се приеме, че внесените доброволно митни сборове, са недължимо платени. Относно искането за възстановяване на платения ДДС счита, че съдът е постановил недопустимо решение, което в тази си част следва да бъде обезсилено.Моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново с което се отхвърли жалбата срещу обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба-К. Х. К.х и заинтересованата страна В. Е. не изразяват становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 ал.1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211от АПК, а по същество за неоснователна.
Предмет на обжалван пред първоинстанционния съд е било Решение №К94-0017/24.10.2007 год. на Началника на М. Р., с което е оставено без уважение искането и е отказано да бъдат възстановени на К. Х. К. мито 775 лв. и лихви върху него от 45 лв.
От фактическа страна съдът е приел, за безспорно установено, че на името на наследодателя на жалбоподателя -Х. К. П., е бил оформен в Митница -Русе за режим "внос" лек автомобил, марка „Митсубиши" на 10.11.2003г. с декларация (ЕАД) №4004/4-2328 от с. дата. Автомобилът е поставен под митнически контрол за срос от 36 месеца, считано от внасянето му. Не се спори и по факта, че при този внос е ползвана преференцията за освободен от ДДС и безмитен внос на автомобил за инвалид, съгласно уредбата в чл.4 ПМС №2/1993 год. и във връзка с чл. чл.720, ал.1, т.1 и 721 ППЗМ. На 27.08.2004г. титулярът на вноса Х. К. П. е починал. С молба вх.№ К94-0011/10.02.2005г. наследниците на Пенчев - жалбоподателят лично и като пълномощник на П. П. и В. Е., са поискали от Н. М. Р. да им разреши да внесат митните сборове за автомобила, като уточни точния размер на сумите. На 10.02.05г. жалбоподателят е уведомен за дължимите държавни вземания. С три платежни нареждания, всички с дата 10.02.2005г., жалбоподателят е внесъл 755 лв. мито, 1 503 лв. ДДС и 132 лв. лихви по сметка на МП "Пътническа гара" - Русе. С молба от вх. №94-0017/20.09.2007г. до Началника на М. Р., Пенчев е поискал връщането на внесеното мито, ДДС и лихви, общо в размер на 2 410 лв. като недължимо внесени, ведно със законните лихви на основание чл.219а ЗМ.
С обжалваното пред първоинстанционния съд решение , Началникът на М. Р. е отказал възстановяване на сумите за мито и лихва с мотив, че същите са дължимо внесени поради отпадане на основанията за митническо облекчение. По отношение искането за връщане на ДДС и лихви върху ДДС е приел, че това е от компетенстността на ТД на НАП-Русе, като не се произнесъл по това искане, а е изпратил препис от обжалваното решение на последния административен орган.
За да отмени обжалваното решение, съдът е приел, че наследниците на лице-инвалид, внесло автомобил на това основание за лична употреба не дължат мито и ДДС при наследяване собствеността върху автомобила, а доброволно платените такива подлежат на връщане. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка по спора и въз основа на събрани в съотвествие със съдопроизводствените правила доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 и 2 от Закона за митниците възстановяването на митни сборове се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими. Изискването на чл. 216, ал. 2 от същият закон е писменото искане за възстановяване до съответното митническо учреждение да е подадено в срок от три години от датата на уведомяване за дължимостта на митните сборове, който срок е спазен в случая.Дължимостта на вземането също е разрешен в множество решения по този спор на Върховния административен съд. Безспорно е, че законодателят въвежда облекчения за при внос на предмети за лично ползване от инвалиди, безмитен внос - чл.720-721 ППЗМ. В Глава 59 на правилника са въведени ограничения и условия за разпореждане с безмитно внесени стоки. В тази глава е и разпоредбата на чл.753, ал.2 ППЗМ, която предвижда отпадане на митническото облекчение и възникване на задължение за заплащане на вносно мито в случаите на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне на стоки, допуснати за безмитен внос преди изтичане на 3-годишен срок от датата на вноса.Фактът на наследяване не е сред посочените и не е свързан с поведението на титуляра на вноса, наследяването не е разпоредителна сделка. Доброволното плащане на определеното върху митническата декларация митническо задължение не прави последното дължимо. След като е налице недължимо платено ДДС за автомобила от наследниците на починалото лице, то е налице основание за връщането му.
Правилно е решението и в частта, в която съдът е приел, че е незаконосъобразен и мълчаливия отказ по отношение искането за заплащане на лихва върху недължимо платените митни сборове на основание чл.219а, изр.2 от ЗМ.
До този извод съдът е достигнал като е приел, че митните сборове са определени с незаконосъобразен /нищожен/ акт на митническите органи, поради липса на предписаната от закона форма. Позовава се на
решение №1976/20.02.2008г. на ВАС, I отд. по адм. д. №7483/2007г. по описа на ВАС. Предвид на това и на основание чл.219а изр.2 ЗМ, в този случай недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Видно от доказателствата по делото по молбата от 10.02.2005г. на Колев лично и като пълномощник на П. П. и В. Е. липса произнасяне в предписаната от закона форма, а за дължимите вносни мита лицето е било уведомено устно. Последното се установява от отметката върху молбата, че е уведомен за дължимите държавни вземания на 10.02.2005г.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно приемане от съда, че не е изпълнена разпоредбата на чл.31 ал.3 от АПК. Не може да бъде споделен довода на касатора, че молителят е уведоме, че възстановяването на ДДС е от компетентността на ТД на НАП, с факта на изложените мотиви в решението.
Както правилно е приел съдът, по силата на чл.31 ал.5 АПК когато искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган, което не е изпълнено от касатора. В тези случаи искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок.
Не е налице и довода за допуснати съществени нарушения на съдопоризводствените правила, тъй като съдът е обсъдил само доводите на жалбоподателя. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил в съвкупност всички релевантни за спора факти и е обсъдиб релавантните доводи на страните.
Обжалваното решение е допустимо, като постановено въз основа на валидно упражнено право на съдебно производство по оспорване на АА, поради което е неоснователно възражението в тази насока в жалбата, за което не са изложени и конкретни доводи.
По гореизложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Предвид на изложеното
и на осн. чл.221 ал.2 от АПК ,Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №3/25.02.08г., постановено по адм. д. № 514/07г., по описа на Административен съд гр. Р.. Решението е окончателни и не може да се обжалва. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Е. М.
Е.М.