Производството е по реда на чл. 208 и и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. П. и на „Ню Б. В.” ЕООД, гр. С. против решение № 121 от 22.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1049/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което са отменени, по жалба на Сдружение „З. Б.”, писмо с изх. № 3761/21.09.2011 г. и писмо с изх. № 3761/16.11.2011 г., издадени от директора на РИОСВ – Плевен за съгласуване провеждането от „Ню Б. В.” ЕООД на снимки и подготовката за тях на епизоди от филмов проект с работно заглавие „Заменимите 2” на територията на природна забележителност „Деветашка пещера” за периодите 06.10.2011 г. – 09.11.2011 г. и 21.11.2011 г. – 29.11.2011 година. Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за недопустимост на решението, алтернативно – за неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат, че съдът недопустимо се е произнесъл по същество по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването, както и при липса на годен за обжалване административен акт. Директорът на РИОСВ – Плевен сочи, че дружеството, чиято дейност в защитена територия е съгласувал, има качеството на ползвател по смисъла на специалния закон, поради което разпоредбата на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за защитените територии (ЗЗТ) е правилно приложена. Обосновава извод за липса на необходимост от извършване на оценка за съвместимост на заявените дейности по заснемане на филмовата продукция с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на чл. 31 и сл. от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) преди съгласуването по § 7 от ПЗР на ЗЗТ. Твърди, че съгласуването на дейностите не противоречи на режима на опазване на природната забележителност и не нарушава забраните по чл. 24 от ЗЗТ и заповедта за обявяване на защитената територия.

Ответникът – Сдружение „З. Б.”, гр. П. счита касационните жалби за неоснователни. По подробно изложените в депозиран писмен отговор съображения моли за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Застъпва мнение, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационните жалби за неоснователни.

За да постанови обжалвания правен резултат, съдът е приел, че Сдружение "З. Б." в качеството му на неправителствена организация, регистрирана в обществена полза и развиваща дейност в областта на опазването на околната среда, с оглед предмета и целите му дейност е активно легитимиран да обжалва горепосочените писма на директора на РИОСВ – Плевен. Наличието на правен интерес у сдружението е обосновано и с разпоредбите на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година, както и тези на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Съдът е приел, че волеизявлението на административния орган за съгласуване извършването на конкретни дейности в обект със специален природозащитен статут при спазване на определени условия от страна на адресата на волеизявлението представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол. Посочил е, че изпълнението на съгласуваните дейности не лишава оспорването от предмет, нито засяга упражняването на правото на жалба на сдружението. Счел е, че преклузивният срок за оспорване е спазен, с оглед липсата на съобщаване на акта на жалбоподателя или оповестяването му по друг начин в публичното пространство. По тези съображения жалбата на Сдружение „З. Б.” е приета за процесуално допустима. По съществото на спора първоинстанционният съд е преценил, че атакуваните писма са постановени в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъобразяване с целта на закона.

Установено е от фактическа страна, че административното производство е започнало по искане на „Ню Б. В.” ЕООД за становище и разрешение за провеждане на подготовка и снимки на епизоди от филмова продукция „Заменимите 2” във и около „Деветашката пещера”. В същото е посочено, че се предвижда поставянето на временни декори, които няма да повлияят на природните дадености на пещерата, както и предаване на обекта след завършване на снимачния процес в състоянието, в което е получен. Като предварителни дати за подготовка и провеждане на снимките са посочени: 06.10. - 06.11.2011 г. - за подготовка и 07.11. - 09.11.2011г. - за провеждане на снимки.

С писмо изх. № 3761 от 21.09.2011 г. до „Ню Б. В.” ЕООД на основание § 7 от ПЗР на ЗЗТ и заповед № РД-152/17.02.2010 год. на министъра на околната среда и водите директорът на РИОСВ - Плевен е съгласувал заснемането на снимки от филма на територията на природна забележителност (ПЗ) „Деветашка пещера” за периода 06.10.2011- 09.11.2011 год., при спазване на следните условия: да не се извършват дейности и да не се поставят декори в тъмната част на пещерата; след приключване на снимките в двуседмичен срок, терените да бъдат изцяло почистени и възстановени; по време на извършване на снимачната дейност да се спазва стриктно режима, регламентиран в заповедта за обявяване на ПЗ и изискванията съгласно ЗЗТ.

Със следващи искания от 10.11.2011 год. и от 15.11.2011 г. дружеството е поискало от административния орган становище относно удължаването периода на снимките съответно до 21.11.2011 год. за подготовка и от 22.11.- до 24.11.2011 г. и до 29.11.2011 год. за провеждане на снимки.

Директорът на РИОСВ – Плевен се е произнесъл по исканията с писмо изх. № 3761 от 16.11.2011 г., с което на основание § 7 от ПЗР на ЗЗТ е съгласувал заснемането от „Ню Б. В.” ЕООД на снимки от филмовата продукция на територията на природна забележителност „Деветашка пещера” за периода 21.11. 2011г. -29.11. 2011 год., при спазване на следните условия: да не се извършват дейности, нарушаващи естествения облик на скалния венец и пещерата (строителство, разкриване на кариери, залесяване, катерене и др.); да не се допускат дейности източник на шум (взривове, стрелба, пироефекти и др.); да не се използва механизация (включително преследване с тежки машини), освен с цел изнасяне на декора; да не се променя водния режим и да не се замърсяват водите в пещерата; да не се пали огън в пещерата; да не се отсичат дървета и храсти на територията на ПЗ „Деветашка пещера”; да не се извършват дейности и да не се поставят декори в тъмната част на пещерата; след приключване на снимките в едномесечен срок, терените в пещерата и около нея да бъдат изцяло почистени и възстановени; по време на извършване на снимачната дейност да се спазва стриктно режима, регламентиран в заповедта за обявяване на ПЗ и изискванията съгласно ЗЗТ.

Сдружение „З. Б.” е подало в РИОСВ - Плевен на 09.11.2011 год. и на 14.11.2011 год. сигнали, в които се сочи, че дейностите по подготовка и заснемане на епизоди от филма в пещерата са в нарушение на ЗБР, ЗЗТ и заповедта за обявяване на защитената територия, както и че същите засягат защитени видове, в това число и световно застрашени видове прилепи. Според данните в сигнала мащабите и характера на дейностите в пещерата по осъществяване на филмовата продукция, включващи и специални ефекти като взривове и др., представляват значително безпокойство и вероятно прогонване на прилепи от пещерата. Отправено е искане РИОСВ - Плевен да предприеме необходимите действия за незабавно преустановяване на описаните действия, прилагане на принудителни административни мерки и санкциониране на нарушителите.

По тези сигнали експерти при РИОСВ - Плевен са извършили проверка на дейността по заснемане на филмовата продукция, осъществявана в ПЗ „Деветашка пещера”, резулатите от която са обективирани в констативен протокол № БР-СИ-09/14.11.2011 г., съдържащ следните констатации: декорът е монтиран в светлата част на пещерата; няма увреждания на скалните образувания, както и трайни декори; при проверката не са констатирани следи от огън, взривове и отпадъци (битови); в момента на проверката в пещерата няма тежка техника; растителността пред пещерата е премахната в участък с конкретно посочени координати; по думите на организатор на терена в пещерата няма да има взривове, стрелба, огън, пироефекти, преследване с тежки машини и силни шумове; декорът е бутафорен. С оглед на констатираното премахване на растителността пред пещерата на организатора на заснемането на снимките от филмовата продукция е съставен АУАН № 046/ 15.11.2011 год.

При така установените факти съдът е приел за незаконосъобразно волеизявлението на директора на РИОСВ – Плевен за съгласуване на основание § 7 от ПЗР на ЗЗТ провеждането от „Ню Б. В.” ЕООД на снимки и подготовката за тях на епизоди от филмов проект с работно заглавие „Заменимите 2” на територията на природна забележителност „Деветашка пещера”, за периодите 06.10.2011 г. – 09.11.2011 г. и 21.11.2011 г. – 29.11.2011 г., обективирано в писма с изх. № 3761 от 21.09.2011 г. и от 16.11.2011 г. до „Ню Б. В.” ЕООД. Посочил е, че съгласуването на дейностите по реда на § 7 от ПЗР на ЗЗТ се извършва само в полза на собствениците или на ползвателите по чл. 11 от ЗЗТ, т. е. заявителят следва да е собственик или ползвател на гори, земи и водни площи в защитените територии.

По казуса е установено, че територията на природната забележителност е държавна собственост и не е учредено вещно или облигационно право на ползване по съответния предвиден за това ред в полза на заинтересованото лице, поради което дружеството не се явява нито собственик, нито ползвател на процесните имоти на годно правно основание. Според съда изискването имотите, попадащи в защитена територия да са собствени, респ. да се ползват на годно правно основание, е абсолютно и е въздигнато като предпоставка за разрешаване или съгласуване извършването на определени дейности. Наведен е извод, че след като не е налице качеството „собственик” или „ползвател” на заявителя обжалваните писма са издадени при липса на една от материалноправните предпоставки на закона, което е самостоятелно основание за тяхната отмяна. Съдът е приел, че постановяването на съгласувателен акт по смисъла на § 7 от ПЗР на ЗЗТ е крайният, завършващ акт, който финализира процедурата по подадено искане за разрешаване извършването на определени дейности в защитена територия. Счел е, че в зависимост от вида, характера и местоположението на инвестиционното предложение, съгласуването следва да бъде предходено от процедура по оценка за въздействие върху околната среда, съгласно ЗООС и/или от процедура по оценка за съвместимост по реда на ЗБР. По отношение на ОВОС е прието, че в случая извършването на такава не е нито задължително, нито подлежи на преценка от органа, тъй като процесното инвестиционно предложение е за дейности, които не попадат в приложение № 1 или приложение № 2 на ЗООС. С оглед факта, че освен в обхвата на природна забележителност „Деветашка пещера” инвестиционното предложение попада и в границите на две защитени зони по ЗБР, а именно - защитена зона „Деветашко плато” с код BG0000615 по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и в защитена зона „Деветашко плато” с код BG0002102 по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици, обявена със заповед №РД-576/08.09.2008 год. на министъра на околната среда и водите, обн. в ДВ, бр. 85/2008 год., съдът е посочил, че административният орган е бил длъжен да извърши, но не е извършил необходимата процедура по чл. 31 от ЗБР и не е подложил проекта на оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на съответните защитени зони в производство по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС). Позовавайки се на нормата на чл. 12, ал. 4 от цитираната наредба, съдът е счел, че именно в рамките на процедурата по ОС е следвало да се извърши проверка дали планираните дейности по заснемане на филмовата продукция и съпътстващите я дейности по монтиране на декори, превозването им със съответна техника и т. н. са допустими спрямо режима на дейностите в защитената територия с оглед установените забрани в ЗЗТ и в заповед № РД - 238/7.06.1996 год. за обявяване на ПЗ „Деветашка пещера”. Според решаващия съд преценката за допустимост е задължителен етап от процедурата и положителният резултат от нея е условие за разрешаване извършването на тези дейности, съответно - за съгласуването им на основание §7 от ПЗР на ЗЗТ. Съобразно разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за ОС

, когато достигне до извод за недопустимост на инвестиционното предложение от гледна точка на режима на дейностите в защитените зони, съответно в защитените територии, органът прекратява процедурата, без да се изследва вероятната степен на отрицателно въздействие, респ. – без да се извършват следващи действия по преценка дали да се съгласуват тези дейности на основание § 7 от ЗЗТ. Въз основа на това тълкуване съдът е приел, че органът не е изпълнил регламентираните в закона процедури, съставляващи задължителни етапи от производството по съгласуване по смисъла на § 7 от ПЗР на ЗЗТ, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил актове, несъответни на целта на ЗЗТ, дефинирана в чл. 2 във връзка с чл. 4 и чл. 23 от същия закон. Решението е правилно.

Обжалваният съдебен акт отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановен е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата. Неоснователно е твърдението на касаторите, че решението е недопустимо, поради произнасянето на съда по съществото на спора при липса на годен за обжалване по съдебен ред административен акт и на правен интерес за оспорващия. Атакуваните пред АС - Плевен актове безспорно попадат в обхвата на съдебния контрол, осъществяван от административните съдилища. С оглед характера на производството по съгласуване извършването на дейности в територии със специален природозащитен статут и режим на опазване и предвид съдържанието на волеизявлението на административния орган, представляващо удовлетворяване на искането на заявителя и определянето на конкретни мерки и условия при извършване на дейността, настоящият състав намира, че същото притежава белезите на индивидуален административен акт, чието оспорване се осъществява именно по реда на АПК. Съдът правилно е преценил, че жалбата срещу процесните съгласувателни писма, с която е сезиран, е подадена от активно легитимирано лице. Изводите му относно правния интерес на Сдружение „З. Б.” са законосъобразни и се споделят изцяло от касационната инстанция. Отчитайки спецификата на обществените отношения в областта на опазването на околната среда и определянето от ЗООС на екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство, като засегната общественост по отношение на постановяваните от органите по околна среда актове, настоящият състав намира, че за сдружението съществува правен интерес от обжалване на писмата за съгласуване на дейности, засягащи природната забележителност и защитена зона, респективно – опазваните в тях защитени биологични видове. Правният интерес на Сдружение „З. Б.” в случая произтича от предмета и целите, за които е учредено сдружението, както и от средствата за постигане на тези цели, видно от приложеното удостоверение за актуално състояние. Волеизявлението на директора на РИОСВ - Плевен накърнява правната сфера на жалбоподателя, с оглед предмета му на дейност като неправителствена природозащитна организация, регистрирана за осъществяване на дейност в обществена полза. Интересът на екологичното сдружение от обжалване на процесните писма се извежда и от клаузите на Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, в сила за Р. Б. от 16.03.2004 г. и станала част от вътрешното ни законодателство, предвиждаща достъп на гражданите и организациите, включително на неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, до съдебна защита във връзка с въпроси, касаещи околната среда. Аргументи, обосноваващи наличието на правен интерес за юридическото лице с нестопанска цел се черпят и от Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/ 2009 г. относно правния интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел при обжалването на подзаконовите нормативни актове. Ето защо, жалбата срещу процесните писма е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и като се е произнесъл по съществото й съдът е постановил допустимо решение. Неотносимо към въпроса за допустимостта на първоинстанционното производство е позоваването на касатора на обстоятелството, че дейностите, предмет на съгласуването, са изпълнени. Това обстоятелство не води на извод за липса на правен интерес у оспорващия пред АС – Плевен, нито за липса на предмет на съдебното производство, тъй като съдебната проверка касае законосъобразността на атакуваните актове. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за спазване на срока за обжалване с оглед липсата на данни за довеждане на актовете до знанието на сдружението и съответно съобщаването им в рамките на съдебното производство по реда на чл. 162 от АПК.

Не са допуснати сочените в касационните жалби съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакването на касаторите в този аспект е формално и бланкетно. Решаващият съд е обсъдил фактите от значение за предмета на спора, както и доводите и възраженията на страните. Съдът се е произнесъл след извършена цялостна служебна проверка на админстративния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а от АПК форма. Поради това касационната инстанция счита, че АС - Плевен е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото.

Постановеното от първоинстанионния съд по съществото на спора като краен резултат е правилно. Настоящият състав счита, че двата акта по съгласуване на заявените от „Ню Б. В.” ЕООД дейности в ПЗ „Деветашка пещера” са незаконосъобразни по следните съображения:

Предмет на оспорване по делото е волеизявлението на директора на РИОСВ – Плевен, обективирано в писма с изх. № 3761 от 21.09.2011 г. и от 16.11.2011 г. до „Ню Б. В.” ЕООД, с което на основание § 7 от ПЗР на ЗЗТ същият е съгласувал провеждането от дружеството на снимки и подготовката за тях на епизоди от филмов проект с работно заглавие „Заменимите 2” на територията на природна забележителност „Деветашка пещера”, за периодите 06.10.2011 г. – 09.11.2011 г. и 21.11.2011 г. – 29.11.2011 г., при спазване на определените при съгласуването условия.

Видно от разпоредбата на чл. 11 от ЗЗТ собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. Съгласно §7 от ПЗР на ЗЗТ, на чието основание са издадени процесните актове, собствениците и ползвателите по чл. 11 от с. з. съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Неправилен е изводът на съда за наличие на нормативна пречка за съгласуване на планираните от „Ню Б. В.” ЕООД дейности в ПЗ, поради това, че дружеството няма качеството на собственик или ползвател в защитената територия. Направеното от съда буквално тълкуване на приложното поле на § 7 от ПЗР на ЗЗТ не отговаря на целите на закона и на действително вложения в нормата смисъл. Видно от предмета на регулиране, установен в чл. 1 на ЗЗТ, с този закон се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление. Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото - чл. 2. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗТ разпоредбите на този закон се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях. Съобразявайки правната уредба на материята, свързана с опазване на защитените територии, настоящата инстанция счита, че от значение за административното регулиране и контрол по ЗЗТ е специалният природозащитен статут на определена територия, изискващ съобразяване с него от всички лица, независимо дали са собственици, ползватели, посетители и т. н. Следователно процесното дружество попада в приложното поле на § 7 от ПЗР на ЗЗТ. В случая под „ползвател” законът визира всяко лице, което извършва или планира да извършва дейност в територия с природозащитен статут, подчиняваща се на специален режим на управление. Съгласуването на планираната дейност с компетентните органи по околна среда произтича именно от характера на територията като защитена, а не от правото на собственост или от учредено вещно право в полза на заявителя. Вложеният в понятието „ползватели” смисъл обхваща възможно най-широк кръг адресати. Ограничаването му само до вещоправното или облигационното значение на понятието е неоправдано и не изпълнява целите на закона. Извършваното в рамките на § 7 от ПЗР на ЗЗТ съгласуване на дейностите в защитените територии се изразява в преценката на административния орган на съвместимостта на тези дейности с режима на управление и опазване на защитената територия, т. е. дали планираните дейности са в съответствие с установения режим. От значение за съгласуването е вида и характера на дейността, а не качеството на възложителя й. Предвидените в ЗЗТ форми на управление и контрол в защитените територии, включително чрез процедурата по § 7 от ПЗР на ЗЗТ, са предназначени да осигурят спазването на забраните и ограниченията в защитените територии от всички лица. В подкрепа на този извод са и административнонаказателните разпоредби по чл. 81 и чл. 83 от ЗЗТ. Като лице, желаещо да осъществява дейност в природна забележителност „Деветашка пещера”, т. е. да ползва защитената територия, доколкото липсва план за управление на ПЗ и дейността не е предвидена в плановете и проектите по глава четвърта на ЗЗТ, „Ню Б. В.” ЕООД има задължение да съгласува тази дейност с компетентните органи по околна среда по реда на § 7 от ПЗР на ЗЗТ, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Настоящият състав намира, че атакуваните административни актове са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд, макар и по различни съображения.

На първо място, административният орган се е произнесъл в нарушение на правилото на чл. 35 от АПК, съгласно което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. От съдържанието на административната преписка не става ясно какви дейности и мероприятия включват заявените от „Ню Б. В.” ЕООД подготовка и заснемане на филмови епизоди. Исканията, с които е сезиран директорът на РИОСВ - Плевен, са формулирани най-общо и не съдържат никаква информация относно характеристиките, параметрите и мащабите на дейността. Липсват конкретни данни за сценарий, използвана техника, декори, звукови, светлинни и други ефекти, брой участници, времетраене на антропогенното присъствие в пещерата и т. н., от които да може да се направи надлежна преценка за въздействието на планираната дейност върху предмета на защита в природната забележителност, респективно - за съответствието на дейността с режима на опазване. Не е извършена оценка на факторите от дейността, които имат пряк или потенциално негативен ефект върху зимуващите колонии прилепи. Административният орган е съгласувал дейност по заснемане на филм без да е изяснил релевантните обстоятелства, свързани с оценка на допустимостта й от гледна точка на режима на опазване на ПЗ, което е довело и до неправилното прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗТ за природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. Природните забележителности се обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им. Същите се управляват с цел запазване на техните естествени особености - чл. 23, ал. 2 от ЗЗТ. Видно от разпоредбата на чл. 24 от същия закон, в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. ПЗ „Деветашка пещера” е обявена със заповед на министъра на околната среда № РД - 238/7.06.1996 год., обн. в ДВ, бр. 55/1996 г., с цел запазване на уникалните природни феномени, археологични ценности, местообитания на редки животински видове (прилепи, безгръбначни и др.). Със същата заповед пещерата е определена за защитен природен обект с международно значение за опазването размножителните и зимуващите колонии от прилепи. Видно от установения в цитираната заповед режим, в границите на ПЗ се забраняват всякакви дейности, нарушаващи естествения облик на скалния венец и пещерите (строителство, разкриване на кариери, залесяване, катерене и други), както и всякакви дейности, водещи до безпокоенето, нараняването, убиването или прогонването на прилепите. Разрешени са следните дейности: мероприятия, подпомагащи нормалното съществуване на прилепните колонии след съгласуване с МОС; посещенията в пещерите за научни изследвания или с туристическа цел през периода 1 август – 31 май; дейностите по благоустрояване и опазване на пещерите след съгласуване с МОС. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от

ЗЗТ дава предимство на опазването на природата в защитените територии пред другите дейности в тях.

С оглед на така установения режим на дейностите в ПЗ „Деветашка пещера” се налага извод, че заявените от „Ню Б. В.” ЕООД подготовка и заснемане на епизоди от филмова продукция противоречат на режима на опазване на защитената територия, поради което съгласуването им от директора на РИОСВ – Плевен е незаконосъобразно. Заявените мероприятия не попадат в изброените в заповедта за обявяване на защитената територия разрешени дейности. Същите съобразно естеството им сочат на нарушение на забраната за нарушаване естествения облик на пещерата и на забраната за безпокоене, нараняване, убиване или прогонване на обитаващите я прилепи. Предмет на опазване в природната забележителност е пещерата като забележителен обект на неживата природа и като местообитание на защитени видове (прилепи), както и самите видове. Събраните по делото доказателства относно извършените дейности и тяхното въздействие върху защитения природен обект, включително представените доклади от теренни проверки, извършени на 16.11.2011 г. и на 10.12.2011 г. от експерти на Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН, изключват провеждането на съгласуваните от административния орган дейности, поради несъответствието им с разпоредбите на ЗЗТ и на заповед № РД - 238/7.06.1996 год. на Министерството на околната среда.

Неоснователно е твърдението на касатора, издател на обжалваните актове, че произнасянето му по съществото на искането на дружеството е въпрос на целесъобразност. При съгласуването по § 7 от ПЗР на ЗЗТ административният орган следва да съобрази и правилно да приложи материалния закон, като волеизявлението му по същество подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Няма спор, че преценката дали да се съгласува планирана дейност с оглед съвместимостта й с режима на опазване на защитената територия се извършва за всеки конкретен случай, като се отчитат всички релевантни обстоятелства. Тази преценка като краен резултат, обективиран в акта по § 7 от ПЗР на ЗЗТ, винаги следва да се основава на ЗЗТ и на заповедта за обявяване на съответната защитена територия.

На следващо място, видно от материалите по делото, обжалваните писма не съдържат обосновка на извършеното съгласуване, не се основават на конкретни доказателства от административната преписка. Липсват каквито и да било съображения за постановения от компетентния орган правен резултат. Наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността на крайния акт, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, включително дали не са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Липсата на мотиви или тяхната недостатъчност водят до невъзможност за правилно упражняване на съдебния контрол върху оспорения административен акт. Като задължителен елемент от формата и съдържанието на акта отсъствието им съставлява основание за неговата отмяна.

Що се отнася до направените от решаващия съд изводи за незаконосъобразност на процесните писма, поради липса на извършена ОВОС или ОС, която следва да предхожда и да обуславя съгласуването по § 7 от ПЗР на ЗЗТ като краен финализиращ процедурата акт, настоящият състав счита същите за неправилни. Безспорно е, че заявената дейност се предвижда в територия, която има статут едновременно на защитена територия по ЗЗТ и на защитена зона по ЗБР. Съдът обаче необосновано е смесил различни административни производства, изискуеми по различни закони. Съгласуването по § 7 от ПЗР на ЗЗТ е самостоятелно производство, което се изисква независимо от процедурите и разрешенията, предвидени в други закони. Оценките по ЗООС и по ЗБР не са елементи на процедурата по съгласуване на дейностите по реда на § 7 от ПЗР на ЗЗТ. В случая заявените дейности не попадат в приложното поле на ЗООС, поради което не подлежат на ОВОС. Същите са и извън обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС, определящ плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения, които се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на защитените зони. По аргумент от чл. 2, ал. 2 на цитираната наредба в тези случаи в зависимост от характера и вероятността от въздействието на проекта върху защитените зони компетентният орган преценява начина на процедиране. С прилагането на съгласувателната процедура по § 7 от ПЗР на ЗЗТ административният орган е преценил начина на процедиране по заявените дейности. Предмет на съдебна проверка е конкретен акт, постановен по реда и на основание § 7 от ПЗР на ЗЗТ, поради което спазването на останалото законодателство по околна среда не влиза в обхвата на осъществявания в настоящото съдебно производство контрол за законосъобразност.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационните жалби основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПк, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 22.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1049/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

Т.В.