С решение № 285 от 29.02.2012год., постановено по адм. д. № 1703/11год. Бургаският административен съд, е отхвърлил жалбата на „Александров”-ЕООД-гр. Н., представлявано от управителя Ч. А., против РА № 02-1100135/11.04.2011год. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № РД-10-208/05.07.2011год. на директора на Д”ОУИ”-гр. Б. и е осъдил „Александров”-ЕООД-гр. Н. да заплати на Д”ОУИ”-гр. Б. разноски по делото в размер на 1 252лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Александров”-ЕООД-гр. Н., чрез пълномощника адв.Г. Н.. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. Б. не е взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна.
С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на „Александров”-ЕООД-гр. Н., представлявано от управителя Ч. А., против РА № 02-1100135/11.04.2011год. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № РД-10-208/05.07.2011год. на директора на Д”ОУИ”-гр. Б., с който на дружеството за данъчен период м.07/2010год. са установени задължения за ДДС в размер на 39 116,60лв. и лихви за забава в размер на 968,92лв. Изложени са мотиви, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма при спазване на административно производствените правила. Административният съд е приел също, че ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. В съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че по фактура № 1200000031/06.07.2010год. не е налице ВОД, поради което се дължи ДДС, след което съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази връзка е посочено, че на база на тълкуване на разпоредбата на чл.7,ал.1 от ЗДДС относно вътрешно-общностна доставка на стоки следва да бъде прието, че извършването на транспорт на стоката от територията на страната до територия на друга държава членка е необходимо условие, за да се приеме реализацията на ВОД, като в конкретния случай този транспорт не е доказан. Посочено е, че в представената товарителница превозваната моторно яхта не е индивидуализирана със своя индитификационен номер обемни параметри, а е извършено позоваване на фактура № 1 от 06.07.2010год., в която са налице несъответствие на описанието на вещта с описанието по техническа спецификация. Съдът не е кредитирал и т. н.”потвърждаване” от купувача, тъй като документът е подписан от неизвестно лице и няма доказателствена стойност. Като допълнителни аргументи за липса на извършен транспорт е посочено и липсата на издадено специално разрешение за превозването й по пътищата като извънгабаритен товар, както и липса на доказателства за транспортното средство, което е извършило превоза. На база на анализ на фактическата обстановка по извършените последващи прехвърляния на яхтата е направен и извод, че към датата на претендирания ВОД не е налице валидна правна сделка по покупко-продажба на яхтата. Направен е краен извод, че органът по приходите правилно е приел, че не е налице ВОД и е приложил разпоредбата на чл.82,ал.1 във вр. с чл.17,ал.2 от ЗДДС, на база на която е определил задължение за ДДС ведно с лихви за забава.
Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно.
Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон, но от изложението може да бъде направен извод, че се правят и оплаквания за необоснованост. Посочва се, че поначало административният съд правилно е възприел установената фактическа обстановка, но въз основа на нея е направил неверни изводи, както че не е налице валидно сключена сделка, така и че не са налице условията по ВОД.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Направените оплаквания относно изводите на съда, че липсва правно-валидна сделка между ревизираното лице и получателя „Home for You”-S.R.L. – Румъния, се споделят от настоящата инстанция. В случая трябва да се прави разлика между прехвърляне на собствеността в юридически план по смисъла на чл.46,ал.1 от Кодекса за търговското корабоплаване и извършването на доставка, настъпване на данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл.25,ал.3,т.1 от ЗДДС данъчно събитие възниква и на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл.6,ал.2 от ЗДДС с изключение на случаите по ал.8, поради което не може да бъде споделен изводът на съда, че след като нотариалната заверка на подписите по договора е извършено в последствие след издаване на фактурата, то не е налице правно-валидна сделка.
Останалите направени оплаквания, че съдът неправилно е преценил доказателственото значение на документите, удостоверяващи осъществяването на фактическия състав на доставката, са неоснователни.
Спорната доставка е декларирана от жалбоподателя като ВОД, в СД съгл. чл.125, ал.5 от ЗДДС за данъчен периоди м. 07 на 2010г. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Спрямо ВОД на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС е приложима нулева данъчна ставка. Предпоставките за прилагане на режима на ЗДДС за ВОД за дадена доставка са кумулативно наличие на следните условия: -доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Р Б., съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка и възмездност на доставката. Според чл. 53, ал.2 от ЗДДС, документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. В случая е спорен въпросът за наличие на документи за транспортиране на стоките от територията на България до друга държава членка. Документите, които следва да се представят за доказване на изпращането или транспортирането на стоките са разграничени в няколко хипотези по чл. 45, т. 2, б. "а" - "в" ППЗДДС, в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспорта. В чл. 45, т. 2, б. "в" ППЗДДС е предвидено, че документи, доказващи изпращането или транспортирането са писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя. В случая хипотезата, която се сочи, е продажба на стока на румънското дружество и продажбата е декларирана от доставчика като ВОД. По делото е представена товарителница /л.21 – 22 от делото/ за превоз на моторна яхта, като изпращач и получател на товара е полечателят. На база на изложеното следва да бъде направен изводът, че транспортът е за сметка на получателя, но е извършен от трето лице, в която хипотеза (чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС) за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага освен с посочените документи за доставката, така и с такива посочени в т. 2, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, а именно транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Представената товарителница, документираща извършването на превоза от България до Румъния е оспорена от приходната администрация, тъй като не е придружена със съпътстващи документи, като например издадено разрешително за превоз на извънгабаритен товар предвид спецификата на товара. В същата няма и посочване на мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й, които са задължителни елементи съгласно чл.6,т.1,б.”г” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Тези обстоятелства не са опровергани в хода на процеса. С оглед на това не може да бъде прието, че продадената стока е физически преместена от една държава членка в друга, което наред с прехвърлянето на собствеността на стоката е и условие да се определи дадена операция като ВОД. По делото е представено и потвърждение от получателя на стоката, но тъй като същото няма означение на имената на лицето, което го е подписало, то правилно е прието, че не се ползва с доказателствена сила. При така изложената фактическа обстановка административният съд обосновано е определил като законосъобразен изводът на органа по приходите, че не е налице ВОД по процесната фактура, поради което се дължи данък при условията на чл.82,ал.1 във вр. с чл.17,ал.2 от ЗДДС.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 285
на Бургаския административен съд, от 29.02.2012год.,постановено по адм. д. № 1703/11год.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. З. Й.К.