Докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА И МИРОСЛАВ МИРЧЕВ.

Производството по делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос:

Дължат ли се годишни такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от Закона за радиото и телевизията за надзор върху дейността на лицензираните, съответно регистрираните, радио - и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност?

Въпросът, поставен от главния прокурор на Република България, е вследствие на противоречива съдебна практика на ВАС.

Една група съдебни състави приемат в решенията си, че годишни такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от Закона за радиото и телевизията за надзор върху дейността на лицензираните, съответно регистрирани радио - и телевизионни оператори, когато не са осъществявали такава дейност, не се дължат. В решенията са изложени мотиви, че предназначението на годишните такси е да възстановят направените от Съвета за електронни медии административни разходи, свързани с надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията. Предпоставка за събиране на годишните такси е съветът реално да е упражнил надзор за спазване на закона и на условията на лицензията, съответно за спазване на заявените програмни проекти, концепции, профили и схеми.

Други съдебни състави мотивират извода, че годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от Закона за радиото и телевизията се заплащат и когато лицензираните или регистрирани радио - и телевизионни оператори не са извършвали дейността си. Посочените такси са дължими за осъществяване на надзорна държавна дейност с начален момент издаване на лицензията, съответно регистрацията на оператора. Крайният момент е прекратяване на лицензията или заличаване на регистрацията и това са правнорелевантните факти, необходими за наличието на материалното правоотношение...