Касаторът „В”ЕООД моли да бъде отменено решение от 12.01.2010г. по ахд.№1882/2005г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ №10/25.02.2005г. на началника на Митница-Кулата, мълчаливо потвърдено от директора на РМД-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалнсия закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли постановлението да бъде отменено като му бъдат присъдени разноски.

Ответниците по касационната жалба Н. М.-Югозападна и Директорът на А. М., редовно призовани, не изпращат представител. В дадения от съда срок не са подали възражение.

Заинтересуваната страна ДОУИ-София в дадения от съда срок не е подала възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на „В”ЕООД като правоприемник на „Т”ЕООД против ППСПДВ №10/25.02.2005г. на началника на Митница-Кулата, мълчаливо потвърдено от директора на РМД-София, с което е определено да заплати мито 346 547лв и ДДС 69 314лв със съответни лихви. В мотивите си съдът е приел, че в периода 26.04.2001г. – 21.06.2001г. „Т”ЕООД е внесло 140 автоцистерни с газьол за промишлени и комунални цели със страна на произход –Р. Г.. Била е извършена проверка по протокол №6 към Европейското споразумение за асоцииране между ЕО и техните страни-членки и Р. Б. /ЕСА/. Гръцките митнически органи са изпратили писмо вх.№9300-0249/23.04.2002г., постъпило в Митница-Кулата с вх.№6100-0342/29.04.2002г., в което е констатирана неавтентичност на сертификатите за произход Евро 1 на внесения газьол, представени в Митница-Кулата. С постановлението е прието, че с представените неистински сертификати е избегнато плащането на част от дължимите митни сборове и на основание чл.229 ал.6 ЗМ и чл.199 ал.1 т.1 ЗМ са определени мито и ДДС за внасяне с лихви. Съдът е отхвърлил възражението на касатора за неспазен срок по чл.206 ЗМ за уведомяването му за вземане под отчет на митните сборове, тъй като уведомление е изпратено с писмо №7100-0142/18.06.2004г. на началника на Митница-Кулата, получено от касатора на 19.07.2004г. Срокът по чл.206 ЗМ започва да тече от датата, на която органът е узнал за използването на неавтентични сертификати за произход на стоките, което е довело до преизчисляване на дължимите митни сборове. По чл.11 т.1 от ЕСА е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от общността. По чл.16 от Протокол №4 към ЕСА стоките с произход от общността се ползват с преференциален режим при представяне на сертификат за движение Евро 1 или в случаите по чл.21 т.1 при декларация, изготвена от износителя върху фактура или друг търговски документ. В Протокол №4 са приети правила за издаване, валидност, съхранение на документи и доказателства за произход, и правила за административно сътрудничество. Била е извършена проверка по чл.32 т.3 от Протокол №4 от гръцките митническите органи, които са констатирали неавтентичност на представените сертификати Евро 1 при вноса. Съдът е приел, че писмото на гръцките митнически органи е официален документ по смисъла на чл.143 ал.1 ГПК отм. , изготвен от длъжностно лице в кръга на неговата служба по установената форма и ред, и съставлява годно доказателство за извършените от него действия. Приел е също, че съставеното писмо притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, както се твърдят в документа. Писмото не е било оспорено по чл.154 ГПК отм. . Съдът е приел, че официалният документ е пълно доказателство за потвърдените от длъжностното лице обстоятелства. За да се признае произход на стоките от Гърция следва да се представи редовно издадено доказателство за произход по глава 5 от Протокол №4 към ЕСА и съдът е приел, че за да се обори официалния документ представен от гръцките митнически органи трябва да се представи друг официален документ, установяващ произход на стоките от Гърция. Произход на стоките не може да се установи с исканата графологическа експертиза. Съдът е приел, че не са представени доказателства от касатора, установяващи произход на стоката от страна-членка на общността и поради това искането му за ползване на преференциален режим на внос е неоснователно. Съдът се е позовал и на чл.32 т.6 от Протокол №4, който позволява митническите органи на запитващата страна да откажат признаване на преференциален произход на внесените стоки, когато отговорът не съдържа достатъчно информация, за да се определи автентичността на документите или действителния произход на стоките, освен при изключителни обстоятелства. Съдът е приел, че наличие на изключителни обстоятелства не са твърдяни и доказани, и постановлението е законосъобразно издадено. Съдът е отхвърлил възражението за неправилно възлагане на митните сборове по внос, извършен от „Т”ЕООД върху касатора, предвид извършеното на 29.10.2001г. вливане на вносителя в касатора. По чл.202 ал.1 т.1 ЗМ митническото задължение възниква за декларатора в случаите на чл.199 ал.1 т.1 ЗМ – при внос на стоки. В клетка 50 от митническите декларации декларатор е представител на „Т”ЕООД и последиците от правните му действия са възникнали за дружеството упълномощител, а след извършеното вливане в касатора са засегнати и имуществените права на последния. Бил е съставен акт за установяване митническо нарушение и е издадено наказателно постановление за извършено митническо нарушение от декларатора В. Д., за което не е посочено да е влязло в сила. Съдът е приел, че не е приложим чл.229 ал.6 ЗМ, тъй като към датата на издаване на постановлението стоките не са били налице, нито са отнети в полза на държавата.

Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Обосновано съдът е приел, че поради извършеното вливане на „Т”ЕООД във Вертикал”ЕООД по решение №7/29.10.2001г. по ф. д.№431/1995г. на СГС с прекратяване на „Т”ЕООД касаторът е отговорен за задълженията за митни сборове на влялото се в него дружество, възникнали на основание чл.199 ал.1 т.1 ЗМ и чл.202 ал.1 т.1 ЗМ. Основателно съдът е приел, че писмото на гръцките митнически органи не е оспорено в съдебното производство по чл.154 ГПК отм. . Двете писма са представени с преписката, постъпила в съда с жалбата против постановлението и е следвало да бъдат оспорени най-късно в първото по делото заседание, на 19.10.2006г., което не е направено. Доводът на касатора, че е оспорил писмата с жалбата до административния съд е неоснователен. Предвид липсата на оспорване на официални писмени доказателства, представени с превод още с преписката, доводите в касационната жалба за неавтентичност на тези писма на гръцките митнически органи не следва да се обсъждат. Независимо от липсата на оспорване съдът е събрал доказателства за автентичността на официалните документи, които опровергават доводите за обратното на касатора. Законосъобразен е изводът на съда, че предвид чл.16 от Протокол №4 към ЕСА произход на стоките от общността може да се установява само с изброените в този текст документи. След като е оборена доказателствената сила на представените сертификати Евро 1 с писмата на гръцките митнически органи установяване на произход на стоката от страна-членка може да се извърши само с официален документ, изходящ от страната на износа, каквито документи по делото не са представени. Обоснован е изводът на съда за законосъобразно определени допълнителни митни сборове с постановлението. Съдът е отговорил правилно на възраженията на касатора, които се поддържат и в касационната жалба и не следва да се преповтарят. Позоваването на отмененото наказателно постановление за извършено митническо нарушение е неоснователно, предвид приложеното съдебно решение на районния съд, от което е видно, че отмяната е постановена поради допуснати процесуални нарушения на ЗАНН и в решението не е обсъждан въпросът за наличие или не на митническо нарушение.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 12.01.2010г. по ахд.№1882/2005г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. М.Д.