Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „М”ЕАД срещу Решение № 260/17.12.07г. по адм. д.3310/05г. описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт (ДРА) №1312/25.11.04г., издаден от ТДД – Перник, потвърден с Решение №1325/26.05.05 на Регионален данъчен директор – София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е непълно, неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски.

О. Д. на Дирекция "О”ЕАД против частта от ДРА №1312/25.11.04г., издаден от ТДД – Перник, потвърден с Решение №1325/26.05.05 на РДД, с която са му определени задължения за данък върху печалбата и данък за общините за 2002г., корпоративен данък за 2003г. и лихви в резултат от увеличение на финансовия резултат за двата данъчни периода на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. и на основание чл. 23, ал. 1, т.10 и чл. 23, ал. 13 от ЗКПО отм. за 2003г. Съдът е приел, че ревизионният акт е действителен и законосъобразен данъчен акт, издаден след редовно проведена данъчна ревизия и при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания. СГС е обосновал възприетата от него фактическа обстановка, която съвпада с фактическите констатации в ДРА, които според СГС не са опровергани в съдебната фаза на производството. Решаващият съдебен състав изрично се е позовал и на дадените указания за ангажиране на доказателства относно документалната обоснованост на декларираните от дружеството разходи. С оглед липсата на приети по делото доказателства, както и оспорването на представените с молба от 17.05.06г. частни документи под опис, за което не са ангажирани допълнителни доказателства, СГС е обосновал решението си за неоснователност на жалбата на „М”ЕАД. СГС е приел за доказано обстоятелството, че данъчнозадълженото лице е осчетоводило като направени разходи, за които не притежава първични счетоводни документи – фактури и финансови...