О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1701

гр. София, 20.06.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 116 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото [община] против решение № 148/30.10.2023г. по в. т.д. № 124/2023г. на Апелативен съд - В. Т. с което, след частична отмяна на решение № 19/28.02.2023г. по т. д. № 48/2022г. на Окръжен съд - Ловеч, е уважен предявеният на основание чл.86 ЗЗД от „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД против общината иск за сумата от общо 371 580,17 лева, представляваща законната лихва върху заплатена със забава главница в размер на 3 456 901,94 лева по договор № 582/06.12.2018г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира сторените по делото разноски за въззивната и касационната инстанция.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира заплащане на направените разноски за настоящата инстанция.

Третото лице помагач, Държавен фонд Земеделие, [населено място], счита, че жалбата е основателна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният съд намерил за установено по делото от фактическа страна следното.

На 06.12.2018г. между [община], като възложител, и „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, като изпълнител, е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 582. Предмет на договора е „Рехабилитация на участък от общински път LOV 1116, Тетевен, кв. Полатен III - 358 - Голям извор до кръстовището с път Ябланица - Д.. На 27.05.2020г. е подписан констативен акт за установяване годността на строежа - акт образец 15. На 20.07.2020г. е подписана декларация от кмета на общината, че възложените работи са изпълнени точно. На 23.10.2010г. е издаден акт образец 16 (разрешение за ползване на обекта).

Ищецът е издал фактура № [ЕГН]/03.07.2020г. във връзка с изпълнението на договора за сумата от 3 456 901,94 лева, с падеж на плащане 14.01.2021г. Сумата е платена на два пъти: 2 880 808,68 лева с ДДС - на 21.01.2022г. и сумата от 576 093,27 лева с ДДС - на 21.04.2022г.

На 20.12.2020г. [община] е изготвила и предала в Разплащателна агенция-Плевен към Държавен фонд „Земеделие“ искане за окончателно плащане, искане за временен безлихвен заем и искане за плащане на ДДС. През цялата 2021г. са извършвани проверки от служители на Държавен фонд „Земеделие“ и след приключването им сумите са платени, съответно на 21.01.2022г. и на 20.04.2022г., които плащания са постъпили при ищцовото дружество на 21.04.2022г.

На 27.07.2020г. ищецът е уведомил ответника, че вземането по фактура № [ЕГН]/03.07.2020г. за сумата от 3 456 901,94 лева е цедирано на „У. К. Ф. ЕАД като в уведомлението е посочен падеж 14.01.2021г. На същата дата - 27.07.2020г. от ответника е направено потвърждение на извършената цесия, като изрично е потвърден падежът 14.01.2021г. за плащане по процесната фактура.

Впоследствие, с уведомление от 16.03.2022г. до [община] цесията е прекратена, поради което сумата от 576 093,27 лева с ДДС е платена на 20.04.2022г. и е постъпила на 21.04.2022г. по сметката на „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД. Уведомлението за прекратяване на цесията е изпратено от „У. К. Б. АД като универсален правоприемник на „У. К. Ф. ЕАД.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза е установен посоченият начин на плащане на фактурираната сума, обстоятелството че същата фактура № [ЕГН]/03.07.2020г. на стойност 3 456 901,94 лева е отразена счетоводно при ищеца като вземане от клиенти, по-конкретно от [община], като тя е отразена счетоводно и при ответника като задължение към доставчици, а именно към „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД. Вещото лице посочва, че цесията между „Г. инженеринг“ ООД и „У. К. Ф. ЕАД, респективно развалянето й, са отразени в счетоводните регистри на ищеца. Вещото лице изчислява дължимата законна лихва върху сумата, предмет на процесната фактура, ако се приеме забава в плащането, а именно: законната лихва за периода от 15.01.2021г. до 21.01.2022г. върху сумата от 2 880 808,68 лева е 297 707,38 лева, а тази за периода от 15.01.2021г. до 21.04.2022г. върху сумата от 576 093,27 лева е в размер на 73 937,88 лева. Изводът, до който е достигнало вещото лице, е че ищецът не е заплатил законната лихва. Апелативният състав е кредитирал изцяло заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въззивният състав е приел, че пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 371 580,17 лева, /съгласно протоколно определение за увеличение на иска от 05.12.2022г./, представляваща законната лихва върху сумата от 3 456 901,94 лева, предмет на фактура № [ЕГН]/03.07.2020г., с която изпълнителят по процесния договор за изработка „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е задължил възложителя [община] да му заплати стойността на извършената работа в общ размер на 3 456 901,94 лева, с изрично посочен падеж на плащане 14.01.2021г.

Констатирано е, че [община] е приела без възражения фактурата, както и падежът на плащане 14.01.2021г., тъй като фактурата е осчетоводена в счетоводството на общината. Счетено е, че на 27.07.2020г. в потвърждение на полученото уведомление за извършената цесия на вземането по фактурата от „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД на „У. К. Ф. ЕАД общината е потвърдила изрично, че падежът на плащане по процесната фактура е 14.01.2021г. Поради това е прието, че след датата 14.01.2021г. ответникът е в забава на плащането по договора за изработка между страните, за което е издадена процесната фактура.

Забавата е настъпила след като вземането е станало изискуемо, което в случая е от 14.01.2021г., която дата двете страни са уточнили като падеж на плащането, за което ищецът е издал фактура, която ответникът е приел без възражения, тъй като я е осчетоводил и е потвърдил падежа на плащане - 14.01.2021г. в отговор на уведомлението за извършената цесия на процесното вземане.

Решаващият състав е констатирал, че „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е изпълнил задълженията си по договора за изработка и [община] е приела извършената работа без възражения. В тази насока апелативният съд се е позовал на изготвените и подписаните актове образец 15 и образец 16 за завършване на обекта и за въвеждането му в експлоатация. Поради това е достигнал до извода, че възложителят дължи да заплати стойността на извършената и приета работа, тъй като съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

Въззивният състав е намерил за неоснователно възражението на ответника за съществуване на обусловеност на процесния договор в частта за възнаграждението спрямо сключения между общинската администрация и Държавен фонд „Земеделие“ договор за отпускане на финансова помощ. В мотивната част е посочено, че обратното би означавало, че ако възложителят въобще не получи финансиране, няма да се дължи възнаграждение на изпълнителя за изпълнените СМР.

Апелативният състав не е споделил извода на първоинстанционния съд относно действието на чл.9 ал.2 от процесния договор, като е намерил, че това би означавало в конкретния случай „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД да се постави в положение за неопределен период от време да очаква някакво бъдещо и несигурно изпълнение на вече приета без забележки работа, и да не може да получи обезщетение за забавено плащане, каквото му се дължи съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД. В обобщение решаващият състав е заключил, че в случая забавата възниква от датата на настъпване на изискуемостта, която е 14.01.2021г., за което има изразено съгласие и на двете страни. Посочено е, че да приемането на противното, би противоречало и на добрите нрави.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1/ Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение, да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд при упражняване на правомощията си като инстанция по същество да осъществи същата дейност каквато и първоистанционният съд?; 3/ Допустимо ли е, без да е сключено писмено споразумение между страните по договор за обществена поръчка, да се счита, че са настъпили изменения на условията на договора във връзка с уговорен в договора падеж на плащане на възнаграждение, само на основание издадена фактура от изпълнителя по договора?; 4/ Следва ли въззивният съд при наличие на спор относно уговорки в договора за обществена поръчка да извърши обективно тълкуване на разпоредбите на договора, съгласно чл.20 ЗЗД като се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и може ли да подмени нейното съдържание?; Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. последно ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 50044/12.01.2023г. по т. д. № 92/2021г. на II т. о. на ВКС, решение № 504/26.07.2010г. по гр. д. № 420/2009г. на IV г. о. на ВКС, решение № 67/30.07.2014г. по т. д. № 1843/2013г. на II т. о. на ВКС, решение № 220/31.07.2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на IV г. о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

По спорния за делото въпрос относно срока на плащане на възнаграждението, от значение за началния момент на забавата и дължимостта на претендираната мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд по същество е приел, че е налице постигнато между страните съгласие за промяна на падежа на плащане, който е посочен от ищеца в уведомлението за цесия и изрично потвърден /приет/ от ответника в изпратеното от него потвърждение на полученото уведомление за цесия. С оглед на това, поставеният въпрос № 4, свързан с тълкуването на договора, не е обусловил крайният изход на спора, независимо от изложените мотиви от въззивния съд относно тълкуването на определени клаузи от договора, поради което не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.

Спрямо въпрос № 3 също не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът му е предпоставен от възприемане на съдържащото се в него твърдение, че не е сключено допълнително споразумение между страните, противно на приетото от решаващия състав в обжалваното решение. Следва да се има предвид, че за да е налице изразено съгласие относно промяната на падежа на вземането, не е необходимо същото да е материализирано на един носител. Допълнително споразумение е налице, ако направеното от едната страна предложение е прието от другата страна по договора, така както е приел въззивният състав.

Процесуалноправните въпроси също не могат да обусловят допускане на решението до касация, тъй като в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е определил предмета на делото съобразно наведените от ищеца обстоятелства и формулираният в исковата молба петитум, като е обсъдил доводите на страните и доказателствата по делото и при постановяване на решението е действал като инстанция по съществото на спора.

На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 28 099 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представени договор за правна защита и съдействие, фактура и авизо.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148/30.10.2023г. по в. т.д. № 124/2023г. на Апелативен съд - В. Т.

ОСЪЖДА [община], Булстат[ЕИК], да заплати на „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 28 099 лева с вкл. ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено с участието на третото лице помагач Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], на страната на касатора [община].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.