О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 518

гр. София, 06.02.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 252 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Аеропак инженеринг“ ООД против определение № 2345/26.09.2023 г., постановено по гр. д..№ 2494/2023 г. от 1-ви състав на САС.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на СГС, с което делото е изправено по подсъдност на Окръжен съд – София, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ.

Съдът е приел, че не се допуска иск, предявен на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ да се разглежда от съд, който е посочен като ответник по същия иск, поради което правилно съдът е изпратил делото за разглеждане от най-близкия равен по стене съд – Софийски окръжен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, когато иск е предявен пред съд, който е и ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен първоинстанционен съд. Независимо от нормата на ЗОДОВ, на която се основава иска, доколкото се касае за искане за присъждане на обезщетение на основание този закон, то нормата на чл.7, ал.2 следва да се прилага, като е без значение колко на брой са ответниците, като приложението на нормата е обусловено от обстоятелството, че сред тях е и съд, пред който е предявена исковата молба. Същата разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване, като правните...