О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1206

[населено място], 10.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

М. К.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т. д. № 137 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

[Фирма 3] чрез адв. В. Ц. обжалва определение № 1279/11.12.2023 г. по т. д. 1745/23 г., ВКС, II ТО, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя от 30.10.2023 г. за освобождаване от държавна такса в размер на 630 228,04 лв в срок от 4 месеца, считано от датата на уведомяване.

Обжалваното определение било постановено при нарушение на закона. Производството по т. д. 1745/23 г.., ВКС, I ТО било образувано по искова молба на [община] за отмяна на решение № 2 от 20.06.2023 г. на едноличен арбитър ad hoc Ю. С., по образувано пред него арб. д. 2/23 г., с което [община] била осъдена да заплати на „Евиданс инженеринг“ ООД сума в размер на 15 765 401,09 лв, вземане, произтичащо от договор № 115 от 11.7.2013 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция, рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община], с четири обособени позиции. Обжалваното определение било постановено в производство, образувано при предявени искове от Общината, на основание чл. 47 ЗМТА. Счита, че неправилното определяне на предмета на спора било довело до неправилно приложение на чл. 84, т. 3 от ГПК. Счита, че като юридическо лице има право да бъде освободен от държавна такса, като се постигне гарантираната в чл. 47 от ХОПЕС възможност за справедлив процес. Следвало да се осигури право на защита, за което високият размер на държавната такса създавала пречки. Общината като публично-правна организация осъществявала своята дейност чрез общински бюджет, чрез който се планирали и разходвали публични средства, по смисъла на Закон за публичните финанси средства. Всеки разход следвало да бъде съобразен с приетия за това разчет и отсъствието на такъв правел незаконосъобразно всяко извършено плащане. Освен това общината нямало как да осигури необходимите средства.

Към настоящия момент било образувано т. д. 2022/23 г., ВКС, II ТО, като то било образувано по иск на [община] срещу „Евро интегра консулт“ ЕООД, цесионер на „Крам абаг Еви МСМ“ ДЗЗД чрез водещ партньор „Евиданг инженеринг“ ООД, парична сума в размер на 462 849,42 лв, произтичащи от Договор № 115 от 11.07.13 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на СМР на обект : реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община]“ с четири обособени позиции. Присъдените суми, били присъдени с арбитражно решение 1/19.6.2023 г. по арб. д. 1/23 г. и арб. решение 2/20.6.2023 г. по арб. д. 2/23 г. на едноличен арбитър ad hoc Ю. С.. С определение 1359/19.12.2023 г. по т. д. 2022 /23 г. молбата на [община] за освобождаване от държавна такса била оставена без уважение, като общината била длъжна да представи доказателства за внесена държавна такса 18 513,97 лв.

Описва, че има още едно арбитражно решение, четвърто по ред и твърди, че има идентичност на сумите.

Общата сума, която следвало да осигури [община] била в размер на 1 900 279,03 лв, за да осигури защитата си по всички арбитражни дела. Предвид този размер на сумата, правото й на защита щяло да бъде накърнено. Моли да се отмени определението.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваното определение Върховният касационен съд на Р България е разгледал искането на [община] за освобождаване от дължимата държавна такса по исковете, предявени от него, по което е образувано т. д. 1745/23 г., ВКС, II ТО. Върховният касационен съд е приел, че в исковата молба и в молба от 30.10.2023 г. по делото ищецът, [община] бил изложил обстоятелства, че на 01.07.2013 г. бил сключил договор за обществена поръчка за изпълнение на СМР на обект „Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община]“. Предмет на арбитражното производство били вземанията на „К. Щ. Е. МСМ“ ДЗЗД. Ищецът бил сключил няколко договора с ДФ „Земеделие“ за отпускане на финансови помощи. Описаните в молбата от 30.10.2023 г. документи като актове за установяване на публични задължения представлявали уведомителни писма на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция за откази за изплащане на финансовите помощи по сключените договори и за връщане на получените суми.

Върховният касационен съд е взел предвид, че [община] е ищец като иска прогласяване на нищожност или отмяна на решение на арбитражен съд. Предмет на арбитражното производство било вземане на „К. Щ. Е. МСМ“ ДЗЗД. Липсвала защита на вземане на [община], с арбитражното решение се създавало задължение на общината да заплати на посоченото дружество определената от арбитражния съд сума. Посочените актове били за установяване на вземания на ДФ „Земеделие“ срещу [община] и същите удостоверявали задължения на общината. Независимо от икономическата свързаност срещу отпуснатите средства за финансови помощи и сключения договор за обществена поръчка, предмет на арбитражното производство и съответно на настоящето дело за отмяна по чл. 48 ЗМТА на арбитражното решение, предмет на делото не било вземане на [община], за да е от значение дали същото има публичен или частен характер. Ищецът, [община] дължал държавна такса по предявения иск за отмяна на арбитражното решение. Размерът на държавната такса съгласно чл. 48, ал. 3 ЗМТА се определял в съответствие с чл. 71 ГПК върху цената на иска. Искането за освобождаване от държавна такса, основано на чл. 6 ЕКЗПЧОС и на чл. 47 ХОПЕС, ищецът [община] обосновавал с довод, че не са активни участници в търговския оборот и извършвали дейността си чрез средствата, с които разполагани и предвидени в общинския бюджет. С разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС на страните по граждански спор се гарантирало право на достъп до съдилищата, което се реализирало с предоставения на държавите членки свободен избор на средства, с които разполагали и предвидени в общинския бюджет. С разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС на страните по граждански спор се гарантирало право на достъп до съдилищата, което се реализирало с предоставения на държавите членки, избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не било гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС. С оглед на обстоятелството, че не е осъществена хипотеза на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 от ГПК или на особена разпоредба, като чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ, то внасянето на държавна такса се дължало предварително, предвид общото правило на чл. 71, ал.1 , изр. 1, вр. чл. 73, ал.3 ГПК. Според състава на Върховния касационен съд съдът можел да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако е физическо лице.

В обжалвания акт Върховният касационен съд е разгледал практиката на ЕСПЧ, с което е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса, като е приел, че с оглед практиката на ЕСПЧ принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС можело да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството. Взел е предвид, че преценката на националните съдилища следвало да се основава на разумно съотношение, съразмерост между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено. Размерът на таксата, преценен с оглед специфичните обстоятелства, както и платежоспособността на лицето, стадия на производството, ограничението, което е наложено, предмета на спора, значимостта на интереса, приложимото право и евентуалния изход на спора, както и възможността лицето да защитава позицията по делото.

Върховният касационен съд е разяснил практиката на ЕСПЧ при отправени искания от юридически лица, търговски дружества за освобождаване от държавна такса. Разяснено е, че съгласно ГПК, като национален процесуален закон, е направено разграничение между юридическите лица – търговци и такива, които не са търговци, тъй като по отношение на вторите не би могла да бъде преценяване платежоспособност и финансови възможности. Юридическите лица, държавни учреждения, БЧК и общините по силата на закона, са освободени съгласно чл. 84 ГПК от предварително заплащане на държавни такси, свързани със защита пред граждански съд на публични вземания, с което е отчетена спецификата за извършената от тях дейност. Самият законодател бил взел предвид разумната цел и пропорционалност при гарантиране на достъпа до съд и те били постигнати с изключване на освобождаването от такси по искове за частни държавни или общински вземания и за частни държавни или общински вещи. Прието е за неоснователно твърдението на ищеца, че може да се позовава на липса на парични средства, тъй като има предварително определен бюджет. Направен е извод, че нормата на чл. 84, т. 3 от ГПК е съответна на чл. 6 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, така както са тълкувани в практиката на СЕС и ЕСПЧ по приложение на посочените норми. Общините не следвало да се освобождават от предварително заплащане на държавни такси по искове за частни общински вземания или по искове за отмяна на арбитражни решения, постановени за вземания на трети лица срещу общините, на основание, че не разполагат с парични средства.

По отношение на формулираното искане за освобождаване от държавна такса, Върховният касационен съд, в обжалвания акт, е посочил, че освобождаване от държавна такса може да се извърши на юридически лица, търговски дружества, при спазване на предпоставките, пряко свързани с ефективна защита на правата на ищеца и достъп до съд, предвидени в чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС, така както са тълкувани в практиката на СЕС и ЕСПЧ.

На основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на констатациите, направени от състава на ВКС и установи, че съставът на ВКС правилно е посочил предмета на делото в обжалваното определение. [община] е предявила иск за защита срещу посочения ответник, претендиращ наличието на права на вземания, произтичащи от договор за обществена поръчка и цесия, признати с решение на арбитражен съд. С решението на арбитражния съд, ищецът-частен жалбоподател е осъден да заплати определените парични суми, на основание договор за изработка, след възлагане на обществена поръчка и на основание договор за цесия. Предявените искове от [община] са за защита срещу решението на арбитражния съд, като в петитума на исковата молба е посочено установяване нищожност на същото, както и искове за отмяна, поради липса на арбитражно споразумение, иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА и иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 от ЗМТА, поради несъобразяване на арбитражната процедура със споразумението между страните и при явно нарушаване принципите на състезателност и равнопоставеност на страните.

Съгласно чл. 136 от Конституцията на Р България и чл. 2, ал. 1 от ЗМСУМА, общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление. Общината е юридическо лице, но не е търговско дружество. Следователно правилата по приложение на чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС, така както са тълкувани от СЕС, са неприложими в настоящия случай. Правото на защита на Общината не може да се приеме за застрашено с липсата на освобождаване от държавна такса. Действително с оглед разпоредбата на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата ищецът дължи 4 % от цената на иска. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗМТА вр. чл. 71 от ГПК държавната такса се определя върху цената на иска. Когато предмет на арбитражното решение е вземане, искът за прогласяване нищожност на арбитражното решение или отмяна на арбитражното решение е оценяем и държавната такса се определя от размера на присъденото вземане.

С оглед изложеното следва да се прецени дали Общината е освободена по силата на закона – чл. 84, т. 3 от ГПК от внасяне на държавна такса. Следва изцяло да се споделят изводите на състава на ВКС, че предявените искове не са за защита на вземания, принадлежащи на Общината. Удостоверените вземания на ДФ „Земеделие“ срещу [община], не могат да обусловят друг извод. [община] би дължала на ДФ „Земеделие“ посочените суми, но в процеса, който е образуван, тя не защита притежавано от нея вземане, респ. не оспорва сочено от ДФ „Земеделие“ публично задължение.

С решение № 3 от 08.07.2008 г. по ч. т.д. 2229/15 г., на Конституционния съд, е разяснено, че значението за освобождаване от държавни такси, събирани по реда на ГПК, се явява характера на правото, чиято защита се търси, а не видът на правния субект. За общините, на основание чл. 84, т. 3 от ГПК, освобождаването от държавна такса се отнася само за искове относно публични общински вземания и за права върху вещи, публична общинска собственост, по аргумент на противното от изключението /частни вземания и собственост, за което не се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на общинската собственост на публична и частна собственост. Освобождаването от държавни такси в посочените две хипотези се мотивира от характеристиката на обектите на публична собственост и публичните вземания на държавата и общините. Разграничението е направено с оглед задоволяване на обществените потребности от общонационално или регионално значение чрез общо ползване или са предоставени на органите на държавната или общинската администрация за изпълнение на функциите им, а вторите - за финансиране на държавните и общинските дейности. Разгледаното разграничение подчертава извода, че освобождаването е предвидено в закона и поради това създава изключение, което не може да се тълкува разширително. В определение 91 от 12.06.2016 г. по ч. т. д. N 2229 по описа за 2015 г. ВКС, I ТО, с оглед приложението на чл. 84, т. 3 от ГПК е прието, че общините са освободени от заплащане на държавна такса по силата на закона само, ако вземанията са публични или са предявени права върху вещи, публична общинска собственост. Следва да се подчертае, че дори и да се разгледат основанията за възникване на задълженията за Общината, то тя е сключила договор за възлагане изработването на определени дейности, реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в посочени села на територията на [община]. С така сключения договор не се упражняват права, свързани с упражняване на публична власт. Въпреки сключения договор, въз основа на проведена обществена поръчка, правата и задълженията, произтичащи от договор, между възложителя и изпълнителя, са между равнопоставени субекти. Това изключва наличие на публични права или задължения за Общината, съответно не би могла да е осъществена хипотезата на чл. 84, т. 3 от ГПК. Наличието на публични задължения към ДФ „Земеделие“ няма връзка с правата и задълженията, които Общината релевира към изпълнителя по договора за изработка, респ. не би могло да има връзка и с решението на арбитражен съд, чиято отмяна се иска.

Размерът на разходите за завеждане на искове не може да бъде съображение за освобождаване от дължимата държавна такса. Държавните такси се определят изрично в нормативен акт съобразно вида на търсената защита и съдът не може контролира така определения нормативно размер.

Следва да се подчертае, че позоваването на практиката на Съда за защита правата на човека относно правото на достъп до съд и застрашаване на правото на защита поради прекомерния размер на дължимата държавна такса, не може да се приеме за релевантна с оглед субекта, който се позовава на нея и правата, които релевира. Действително за юридическите лица на основание чл. 6 от ЕКЗПЧОС, е създадено тълкуване от Съда относно правото на достъп до съд и осъществяване на право на защита за юридическите лица, с оглед дължимите от тях държавни такси. Това тълкуване е свързано с правата на сдружения с нестопанска цел, търговски дружества или групи от лица (Danderyds kommun срещу Швеция). Изрично е подчертано, че общините упражняват публични функции и в този случай, те не могат да се позовават на правото си на жалба съгласно чл. 34 от ЕКЗПЧОС, дори да твърдят, че упражняват частни функции. Следователно не може да се преценява дали Общината би била затруднена от внасянето на държавна такса и дали това би препятствало правото й на достъп до съд, с оглед дължимостта на държавна такса по предявените искове и съответно размера на тази държавна такса, с оглед правото й на достъп до съд, така както е регламентирано за физически лица и посочените субекти, различни от субектите на публична власт, предвидено в чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 51 вр. чл. 47 от ХОПС правото на ефективно правно средство за защита не може да бъде прието като основание за искането за освобождаване от държавна такса са приложими същите правила, приложими към исканията за освобождаване от държавна такса на търговските дружества. Обобщеният извод на състава на Върховния касационен съд за съответствие на правната регламентация в чл. 83, ал. 2 и чл. 84 от ГПК относно освобождаване от държавни такси на общините относно правата, чиято защита търсят пред съд, като съответни на ЕКЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС, следва да се потвърди.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1279 ОТ 11.12.2023 Г. ПО Т.Д. 1745/23 Г., ВКС, II ТО в частта, с която е оставена без уважение искането на [община] от 30.10.2023 г. за освобождаване от дължимата държавна такса по т. д. 1745/23 г., ВКС, II ТО.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: