2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1097

София 11.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. № 285/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт Р. И. срещу определение №363/22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 275/2023 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение №260077 от 22.06.2023 г. по гр. дело № 1486/2019 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното определение Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати държавна такса. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос дали Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество дължи заплащане на държавна такса при отхвърляне на предявен иск с правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ.

Въззивният съд е приел, че в производството по ЗПКОНПИ Комисията е процесуален субституент на държавата. Производството по отнемане на незаконно придобито имущество не се отнася за публично вземане. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред. Положителното решение по чл. чл. 154 ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. Доколкото друго не е предвидено, КПКОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл.84, т.1 ГПК

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като повдигнатият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Според нея в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора/чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ и чл.157, ал.2 от ЗОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено/определения № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО/.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №363/22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 275/2023 г. на Бургаския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.