О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1263

Гр. София, 15.05. 2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска т. д. № 154 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Л. Л., чрез процесуалния му пълномощник – адв. Б. Б., срещу решение № 249/03.07.2023г., постановено по в. гр. д. №111/2023г. на ОС - Пазарджик, с което след частична отмяна на решение № 155/16.06.2022 г., постановено по гр. д. № 20215210100362 по описа за 2021 година на Велинградския районен съд, в частта, с която е осъдил „Райфайзенбанк България“ ЕАД да заплати на Н. Л. Л., сумата от 490 евро - такса за усвояване на кредит и 10,00 евро - такса за разглеждане на документи, дадени без основание по договор за потребителски кредит от 20.04.2011г., са отхвърлени обективно съединените искове на Н. Л. Л. против „Райфайзенбанк България“ ЕАД /с правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД/ за горепосочените вземания и е потвърдено решение № 155/16.06.2022 г. по гр. д. № 362/2021г. на Велинградския районен съд, в останалите му обжалвани части за отхвърляне на исковите претенции по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 1 190,95 евро до пълния претендиран размер от общо 11 028,81 евро.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е обсъдил наведените от него твърдения за нищожност на договора поради неспазване на императивното изискване на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като е липсвала...