О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2618

Гр. София, 11.09.2025г.Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Б.

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1817/2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл.282 ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от „Медицински университет - Пловдив“, [населено място], молба за спиране на изпълнението на решение №142 от 11.03.2025г. по в. т.д. №691/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №719 от 20.05.2024г. по т. д. №75/2022г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ -13 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Медицински университет - Пловдив“ срещу „Дентаком“ ООД иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 112 526,93 лв. – неустойка по договор №ОП-17-2019 и ищецът е осъден да заплати на „Дентаком“ ООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 10 128 лева. С въззивното решение „Медицински университет - Пловдив“ е осъден да заплати на „Дентаком“ ООД разноски за въззивното производство в размер на 10 128 лв.

Молителят претендира спиране на изпълнението на решението в частта, с която е осъден да заплати на „Дентаком“ ООД разноски за въззивното производство в размер на 10 128 лв. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдените на „Дентаком“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 128 лв.

Срещу решение №142 от 11.03.2025г. по в. т.д. №691/2024г. на Софийски апелативен съд, е подадена касационна жалба от „Медицински университет - Пловдив“. Касационната жалба е подадена на 22.05.2025г., в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК.

На спиране по реда на чл.282 ал.2 от ГПК подлежат осъдителните въззивни решения, които не са влезли в сила, но подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404 т.1 пр.2 от ГПК. В случая с решението на въззивния съд е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от молителя осъдителен иск, съответно самото въззивно решение не е от категорията на осъдителните решения, подлежащи на принудително изпълнение. Искането за спиране на това решение само в частта за присъдените съдебни разноски е неоснователно, тъй като решението в тази част не подлежи на незабавно принудително изпълнение.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.282 ал.2 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за спиране на изпълнението на решение №142 от 11.03.2025г. по в. т.д. №691/2024г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.