3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1082

гр. София, 11.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 332 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Р. К., чрез адв. Л. Т. от САК срещу определение № 13351/07.11.2023 г. постановено по в. ч.гр. д. № 5710/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20031377/18.04.2022 г. по гр. дело № 995/2021 г. на Софийския районен съд, в обжалваната му част, с която е било прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 150 от СК, за намаляване на присъдена издръжка поради изменение на обстоятелствата, поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора. Касаторът навежда доводи за неправилност на атакуваното определение, излагайки съображения за компетентност на българския съд по спора за изменение на присъдена издръжка и за неприложимост на чл. 5 от Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. Претендира се отмяна на определението, като се излагат оплаквания за неговата неправилност, като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон.

Ответникът по частната касационна жалба К. К. К., в писмен отговор подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и редовна, като е приложено изложение на касационните основания, но е недопустима, като подадена срещу акт изключен от касационен контрол.

Исковият процес е бил образуван по два първоначално съединени иска предявени от К. Р. К. против К. К. С.: иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдена издръжка в полза на сина на страните Р. Р. и иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения режим на лични контакти между бащата и детето. С молба от 16.03.2022 г. К. е заявил, че желае производството по отношение на иска за изменение на лични отношения с бащата да бъде прекратено, поради липса на предмет и правен интерес. С определение в открито съдебно заседание на 18.04.2022 г., първоинстанционният съд изцяло е прекратил първоинстанционното производство, поради липса на международна компетентност. Частната жалба срещу първоинстанционното определение е ограничила обхвата на висящност на спора само до едни от исковете, с които е бил сезиран първоинстнционният съд, а именно искът за изменение на издръжка с правно основание чл. 150 СК. Т.е. обжалваното определение на въззивния съд е постановено по дело с предмет иск по чл. 150 СК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК такива са решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Обжалването е процесуално недопустимо, като насочено срещу акт, който не подлежи на касационен контрол, предвид чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, доколкото в случая предмет на производството е единствено искът за изменение на присъдена издръжка. Настоящият състав счита, че не е налице специална законова уредба, която да дерогира приложението на чл. 274, ал.4 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика, разпоредбата на чл. 28 от КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентност на българския съд, не изключва приложението на общите норми на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване на въззивните актове /в този смисъл са определенията по: ч. гр. д. № 838/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; ч. гр. д. № 409/2018 г. на ВКС, III г. о.; ч. гр. д. № 3446/ 2019 г. на ВКС, ІV г. о.; ч. гр. д. № 2483/2020 г. на ВКС, III г. о.; ч. гр. д. № 134/2021 г. на ВКС, III г. о. и др./.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Указанията, дадени от съда във въззивното определение, че то може да се обжалва пред ВКС, както и последващото администриране на частната касационна жалба, не обвързват настоящия състав, който служебно, извършва преценка за допустимост на образуваното пред него производство.

Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба подадена от К. Р. К., чрез адв. Л. Т. от САК против въззивно определение № 13351/07.11.2023 г. постановено по в. ч.гр. д. № 5710/2022 г. на Софийски градски съд и прекратява производството по ч. гр. д. № 332 по описа за 2024 г. на Върховен касационен съд.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.