6№ 3442/03.07.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 335 по описа за 2024 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 143/07.07.2023 г. по гр. д. № 154/2023 г., с което Окръжен съд – Габрово, изменяйки решение № 4/13.01.2023 г. по гр. д. № 116/2022 г. на Районен съд – Трявна, е осъдил „Стил – МС“ ООД да заплати на А. Х. Ш., на основание чл. 200 КТ сумите 45 800.94 лв. – непогасена част от обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от трудовата злополука от 07.11.2017 г. за периода 07.11.2017 г. – 30.06.2023 г., и 5 163. 00 лв. – обезщетение за имуществените в периода 01.07.2023 г. – 01.10.2024 г., т. е. по 344.30 лв. към първо число на всеки месец, включен във втория период, ведно със законните лихви, като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери.
Решението се обжалва в осъдителните части от „Стил – МС“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради вероятната му недопустимост. Касаторът-ответник по исковете обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК обосновава с три довода. Първо, въззивният съд се е произнесъл „плюс петитум“, като е присъдил обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука за период, предхождащ началото на зададения от ищеца. Второ, въззивният съд е уважил иска за бъдещи вреди, присъждайки обезщетение за имуществени вреди за период след 28.02.2022 г. – датата, на която исковете са предявени за периода 07.11.2017 г. – 30.06.2023 г. Касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, като твърди, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд въззивният съд е определил общо обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от трудовата злополука, без да разграничи дължимото по двата предявени кумулативно обективно съединени иска по чл. 200 КТ; че е определил обезщетението за неимуществени вреди без да изложи мотивите, които изисква т. 11 от ППлВС № 1/1968 г., и че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 201, ал. 2 КТ е отхвърлил възражението, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност. Позовава се и на очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касация А. Х. Ш. възразява, че тези повдигнати въпроси нямат претендираното значение, а решението е допустимо и правилно. С насрещна касационна жалба обжалва решението в частта, с която искът за обезщетение на неимуществените вреди от трудовата злополука е отхвърлен. Касаторът-ищец също подвига въпрос за необходимите мотиви, при които съдът е длъжен да определи това обезщетение по справедливост, и се позовава на т. 11 ППлВС № 1/1968 г. – общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
„Стил - МС“ ООД възразява, че по насрещната касационна жалба не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
И двамата касатори претендират разноските по делото. Адв. Е. Д., иска касационният състав да й определи възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство на А. Ш. (чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗЗД).
„Б. В. И. груп“ ЕАД, помагач на ответника, не взема становище по жалбите.
В исковата молба от 28.01.2022 г. А. Х. Ш. е твърдял, че: 1) на заеманата длъжност „машинен оператор, дърводобив“ по трудово правоотношение с ответника на 07.11.2017 г. е претърпял трудова злополука, установена с влязло в сила решение № 1550/05.02.2021 г. по ахд № 8980/2020 г. на Върховния административен съд на Р. Б. 2) за уврежданията от трудовата злополука с експертно решение № 3391/22.10.2021 г. ТЕЛК му определя 50% трайна неработоспособност; 3) отпусната му е пенсия за инвалидност поради трудовата злополука с разпореждане № [ЕГН]/05.01.2022 г. ТП НОИ – Бургас. Поискал е ответникът/работодателят да му плати сумите 12 565.00 лв. – обезщетение за имуществените вреди, изразени в разликата между трудовото възнаграждение, което би получил и пенсията по разпореждането, намалено с полученото застрахователно обезщетение по риска „трудова злополука“ за сумата 19 320.00 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил: 1) за давност; 2) за принос поради допусната груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ); 3) за намаляване на отговорността му с платеното застрахователно обезщетение (чл. 200, ал. 4 КТ) и 4) е направил възражение за прихващане с две свои насрещни вземания: за сумата 1 076.94 лв. – вноските, които е платил за възстановяване на здравноосигурителните права на ищеца, прекъснати преди да постъпи на работа при него (чл. 59 ЗЗД), и за сумата 460.00 лв. – обезщетението поради дисциплинарното уволнение на ищеца със заповед № 6/12.11.2018 г. (чл. 221, ал. 2 КТ).
Ищецът е реплекирал, че: 1) давността е започнала да тече от 05.02.2021 г., когато трудовата злополука е установена със съдебното решение, и към предявяването на исковете не е изтекла; 2) оспорил е приноса си за злополуката; 3) признал е, че дължи да възстанови вноските за възстановените му здравноосигурителни права и 4) е възразил за давност по вземането по чл. 221, ал. 2 КТ.
С първоинстанционното решение е прието, че трудовата злополука, настъпила на 07.11.2017 г. на длъжността „машинен оператор, дървосекач“, заемана от ищеца при ответника, е установена със съдебното решение, а давността по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ е с начало датата на влизане на решението в сила и към предявяването на исковете не е изтекла. Определил е обезщетението за неимуществени вреди за сумата 40 000 лв. (чл. 200, ал. 3 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД), а за имуществени вреди за сумата 6 242.00 лв. – разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бе увреден, и пенсията за периода 13.11.2018 г. – 31.12.2022 г. Приел е, че първата дата е началната, заявена с иска, към която пенсията е отпусната, а втората е тази, до която е допустимо да се произнесе, но не и след нея (чл. 235, ал. 3 ГПК). Определил е обезщетението по чл. 200 КТ в общия размер от 46 242.00 лв. – за имуществените и за неимуществените вреди от злополуката, и го е намалил с 50%, приемайки че ищецът е допуснал груба небрежност, защото не е използвал предпазни средства (чл. 201, ал. 2 КТ). Общо определеното обезщетение за сумата 28 454.00 лв. е намалил с: 1) 19 320.00 лв. – застрахователното обезщетение по риска „трудова злополука“, платено от помагача, и 2) 1 076.94 лв. – погасеното с възражението за прихващане по чл. 59 ЗЗД. Приел е, че въпреки дисциплинарното уволнение на ищеца със заповед № 6/12.11.2018 г. и възникналото вземане за работодателя по чл. 221, ал. 2 КТ, поради изтекла погасителна давност прихващане със сумата 460.00 лв. не следва да се извърши. С тези мотиви исковете са уважени за периода 13.11.2018 г. – 31.12.2022 г. в общ размер 8 057.06 лв. – обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от трудовата злополука и са отхвърлени до пълните предявени размери, включително по претенцията за законни лихви от 07.11.2017 г.
Решението е обжалвано от ищеца с оплакване, че при правилно обсъждане на събраните доказателства първостепенният съд е следвало да уважи исковете изцяло.
В изпълнение на дадени указания от въззивния съд по чл. 129, ал. 4 ГПК ищецът е заявил, че претендира обезщетението за имуществени вреди за периода 23.08.2021 г. – 01.10.2024 г. – този, за който му е отпусна пенсията за инвалидност с разпореждане № [ЕГН]/ 05.01.2022 г. ТД на НОИ – Бургас.
С обжалваното решение въззивният съд в установяване на трудовата злополука и отхвърляйки възражението за давност, също е зачел влязлото в сила решение по административното дело, възприемайки в тази част мотивите на първостепенния съд. Също е определил обезщетението за неимуществените вреди за сумата 40 000 лв. Приел е за неоснователно възражението по чл. 201, ал. 2 КТ, намирайки че работодателят не е инструктирал ищеца за работата с моторен трион и не му е осигурил предпазни средства. След това е определял разлики между възнаграждението, което ищецът би получил без уврежданията и пенсията, за периоди, които предхождат началната дата, от която се претендира това обезщетение. Приел е, че работодателят го дължи от датата на трудовата злополука. Базирал се е на разпореждане № [ЕГН]/05.01.2022 г. ТД на НОИ - Бургас, но с него пенсията за инвалидност е определена от по-късна дата. Въззивният също е приел, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е общо за сумата 66 657.88 лв. – за имуществените и неимуществените вреди от трудовата злополука и да я намали със сумата 19 320.00 лв. – застрахователното обезщетение, платено на ищеца от помагача за риска „трудова злополука“ (чл. 200, ал. 4 КТ). Зачел е погасителния ефект на възраженията за прихващане с вземанията по чл. 59 ЗЗД – за сумата 1 076.94 лв. и по чл. 221, ал. 2 КТ – за сумата 460.00 лв. (чл. 103 и чл. 104 ЗЗД). Мотивирал се е, че ищецът се е обогатил и следва да възстанови платеното от работодателя за възстановяване на здравноосигурителните му права, които са били прекъснати преди да постъпи на работа в ответното дружество, и че дължи обезщетението поради дисциплинарното му уволнение със заповед № 6/12.11.2018 г. С въззивното решение исковете по чл. 200 КТ за периода 07.11.2017 г. – 30.06.2023 г. са уважени в общия размер за сумата 45 800.94 лв. – обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди, а за периода 01.07.2023 г. – 01.10.2024 г. за сумата 5 163.00 лв. – обезщетение за имуществените вреди за период 01.07.2023 г. – 01.10.2024 г., или по 344.30 лв. месечно по причина на трудовата злополука от 07.11.2017 г. Уважена е претенция за законни лихви върху главниците, считано от 07.11.2017 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която исковете са отхвърлени над размерите, уважени с въззивното решение.
Основателно е искането на касатора „Стил – МС“ ООД за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради вероятната му недопустимост в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК при първия довод, с който касаторът го обосновава. Определяйки отговорността на работодателя по чл. 200 КТ и за обезщетението по иска за имуществени вреди, изразени в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил без уврежданията, и пенсията, от 07.11.2017 г., въззивният съд не е отчел, че ищецът претендира това обезщетение от по-късен момент, задавайки като основание на иска периода по определената пенсия с разпореждане № [ЕГН]/05.01.2022 г. Решението не следва да се допуска до касационно обжалване при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК по втория довод, с който този касатор го обосновава. В своята практика Върховния касационен съд приема, че обезщетението за имуществени вреди включва разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получил, ако не бе увреден, и пенсията. Приема се, че това обезщетение може да включи и бъдещи вреди – тези, чието настъпване е сигурно, а размерът им е установим. При трудова злополука обезщетение за бъдещи вреди – след предявяването на иска по чл. 200 КТ, се дължи при доказана трайна нетрудоспособност на работника, настъпила в резултат на трудовата злополука. Когато в имуществената сфера на пострадалия вредата настъпва периодично, обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се определя на периоди със законните последици за забава от деня на падежа до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на обезщетението. Същото важи и когато вредата настъпва в периоди, следващи датата на подаването на исковата молба. Настоящият състав споделя тази практика (така напр. решение № 47/17.02.2016 г. по гр. д. № 3805/2015 г. и решение № 268/04.01.2019 г. по гр. д. № 2128/2018 г., все на IV-то ГО на ВКС) и не съзира основание да я променя.
Въззивното решение следва да се допусне и за проверка за правилност в осъдителните му части по първия повдигнат въпрос от касатора-ответник, който допълнен и уточнен, така както е разяснено с т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се изразява в следния: Когато съдът по чл. 200 КТ установи, че платеното от застрахователя по риска „трудова злополука“ е по-малко от дължимото от работодателя, допустимо ли е да присъди обезщетението по исковете за имуществените и за неимуществените вреди от трудовата злополука в общ размер – за непогасената разлика? В решение № 211/29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г., IV-то ГО, ВКС и в много други Върховният касационен съд приема, че когато ищецът е предявил основателни претенции за обезщетение на имуществените и на неимуществените вреди от трудова злополука, съдът определя отговорността на работодателя по чл. 200 КТ по всеки иск, а приспадането на застрахователното обезщетение по риска „трудова злополука“ може да извърши както от едното, така и от другото. Възражението за приспадане е на работодателя, и сам избира от кое от неговите задължения да се извърши приспадането. Когато приспадането се извършва от обезщетението за неимуществени вреди, то от обезщетението за имуществени вреди подлежи на приспадане остатъка, ако има такъв, и обратно. Ако сумата, платена като застрахователно обезщетение, е равна или надхвърля сбора от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, дължими от работодателя съгласно чл. 200 КТ, тогава последният се освобождава от задълженията си напълно. Когато платеното от застрахователя е по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата между двете суми. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат пред вид критериите, зададени с т. 11 ППлВС № 4/1968 г. По останалите два повдигнати от този касатор въпроси настоящата инстанция ще вземе отношение в решението при разглеждане на касационни основания.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и по насрещната касационна жалба от ищеца А. Ш.. Установяването или отричането на това, което работодателят дължи двата предявени иска по чл. 200 КТ в общия определен с въззивното решение размер на обезщетението, създава неяснота за размера, над който искът за обезщетение на неимуществените вреди е отхвърлен. Повдигнатият от касатора-ищец въпрос също ще бъде разгледан с касационното оплакване, че искът е отхвърлен в нарушение по чл. 52 ЗЗД.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 143/07.07.2023 г. по гр. д. № 154/2023 г. на Окръжен съд – Габрово.
УКАЗВА на касатора „Стил – МС“ ООД в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд 1 019.41 лв. - държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Касаторът А. Х. Ш. е освободен от държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК).
Делото да се насрочва за открито съдебно заседание или за прекратяване на делото в зависимост представяне на платежния документ от дружеството в дадения срок (касационната жалба на А. Ш. е насрещна).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.