О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2609

[населено място], 09.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

Д. Г.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.д. 1370 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

„Почивно дело и квалификация“ ЕАД чрез адв. Р. Д. обжалва разпореждане № 470 от 10.04.2025 г. по в. ч.гр. д. 540/24 г., с което е върната депозираната от дружеството-жалбоподател частна жалба вх. № 564/29.01.2025 г.

Излага съображения, че с обжалваното разпореждане е върната частната му жалба, тъй като не били изпълнени указанията, дадени с разпореждане № 275 от 04.03.2025 г., с оглед преценка редовността на връчването на разпореждане № 144 от 31.01.2025 г. Счита, че разпореждането е неправилно, тъй като било удостоверено, че е връчено на адв. Л. М., колега от кантората. Моли да се отмени обжалваното разпореждане.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена в предвидения в закона срок, срещу акт, подлежащ на обжалване.

С обжалваното разпореждане рег. № 470 от 10.04.2025 г. по ч. т.д. 540/24 г. е върната частна жалба вх. № 564/29.01.2025 г. За да постанови този акт, въззивният съд е приел, че с разпореждане № 144/31.01.2025 г. съдът бил оставил без движение частната жалба, с указания за привеждането й в съответствие със законовите изисквания. Частният жалбоподател бил депозирал молба за повторно връчване на книжата. С разпореждане № 275 от 04.03.2025 г. съдът бил оставил без движение молбата като бил дал указания за ангажиране на доказателства в какви отношения се намира с адв. М., с оглед редовността на връчване на разпореждане № 144/31.01.2025 г. , на основание чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Срокът за изпълнение на указанията бил изтекъл, на 07.04.2025 г, като указания за разпореждане № 275/04.03.2025 г. били връчени на 24.03.2025 г. Поради това, че частна жалба вх. № 564/29.01.2025 г. не била приведена в съответствие с изискванията на закона е прието, че следва да бъде върната.

Апелативен съд – Варна се е произнесъл с определение № 749/11.12.2024 г. по ч. т.д. 540/24 г., с което по частна жалба на С. Г. Ч. е потвърдил определение № 1252/26.09.2024 г. по т. д. 712/23 г. по описа на ОС - Шумен, в частта, с която е оставена без уважение молбата на С. Г. Ч. за изменение на решение № 301 от 04.07.2024 г. по т. д. 712/23 г. на ВОС за присъждане на 4 500 лв, адвокатско възнаграждение по ч. т.д. 6770/22 г. на ВРС. В останалата част определението на ОС-Варна е изменено, както е и изменено решението на ОС - Варан в частта относно присъдените разноски в заповедното производство.

Срещу това определение на Апелативен съд-Варна е постъпила касационна жалба вх. № 9112/30.12.2024 г от жалбоподателя в настоящето производство „Почивно дело и квалификация“ АД. С разпореждане № 4 от 02.01.2025 г. по т. д. 540/24 г., АС-Варна е приел, че така подадената касационна жалба е просрочена и е върнал същата. За да постанови този акт АС-Варна е приел, че препис от определението № 749 от 11.12.2024 г. бил връчен на жалбоподателя на 20.12.2024 г. Частната жалба на „Почивно дело и квалификация“ АД била подадена на 28.12.2024 г., срокът бил изтекъл на 27.12.2024 г. и поради това, като просрочена е преценено, че е недопустима частната жалба.

На 29.01.2025 г. срещу разпореждане № 4 от 02.01.2025 г. на АС-Варна е постъпила частна жалба № 564 от 29.01.2025 г. от същия жалбоподател. С разпореждане № 144 от 31.01.2025 г. АС – Варна е оставил без движение така подадената частна жалба, като е дал възможност на жалбоподателя да подпише същата с валиден електронен подпис, както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв по сметка на ВКС. Съобщение за това разпореждане е връчено на адв. М. на 17.02.2025 г. , като е удостоверено, че е „колега от кантората на адв. Д.“.

На 25.02.2025 г. е постъпила молба от жалбоподателя „Почивно дело и квалификация“ ЕАД чрез адв. Д., с което е посочил, че в кантората му са получени призовки, но са изгубени. Поради това му липсвала яснота по кои дела е получил указания. Ако би била връчена на 17.02.2025 г. до дружеството, което представлява по делото, призовка по настоящето дело чрез адв. М., то иска да се продължи срока за изпълнение указанията на съда и да му се изпратят повторно указанията. Изрично е дал съгласие за връчване на призовки и съобщения по електронен път.

С разпореждане № 275 от 04.03.2025 г. администриращият съд е указал на адв. Д. да представи доказателства в какви отношения се намира с адв. М., с оглед преценка на редовността на връчването на съобщение за разпореждане № 144/31.01.2025 г., на основание чл. 51, ал. 1, пр. 2 от ГПК. Препис от разпореждането е връчен на 24.03.2025 г.

Впоследствие е постановено обжалваното в настоящето производство разпореждане, с което съдът е приел, че частният жалбоподател не е отстранил нередовностите на частна жалба вх. № 564 от 29.01.2025 г. и на основание чл. 262, ал.2, т. 2 от ГПК е върнал същата, като подробно е посочил, какви са били указанията му с разпореждане № 275 от 04.03.2025 г. и с разпореждане № 144 от 31.01.2025 г.

Настоящият съдебен състав намира, че с обжалвания акт, Апелативен съд – Варна е приел, че частна жалба срещу разпореждане за връщане на касационна жалба, срещу определение, постановено по реда на обжалване на определение, на основание чл. 248 от ГПК, е била нередовна, били са съобщени нередовностите на страната, тя не е отстранила същите и това, според съда, е основание съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, да върне същата.

Обжалваното в настоящето производство разпореждане № 470 от 10.04.2025 г. по в. ч.гр. д. 540/24 г., с което е върната депозираната от дружеството-жалбоподател частна жалба вх. № 564/29.01.2025 г. би било правилно, ако съдът е приел за нередовна частната жалба, при действително налични нередовности, надлежно съобщаване на страната, изтичане на определения от съда срок и непостъпване на искания и отстраняване на нередовностите от страната.

В настоящия случай Апелативен съд – Варна правилно е установил нередовностите на частна жалба вх. № 564/29.01.2025 г., подадена от „Почивно дело и Квалификация“ ЕАД чрез адв. Д. и е указал на страната да ги отстрани с разпореждане № 144 от 31.01.2025 г. Установява се, че съобщение за това разпореждане е изпратено до страната. Същото е връчено на 17.02.2025 г на адв. Л. М., колега от кантората на адв. Д..

Постановеното разпореждане № 275 от 04.03.2025 г. от съда, с което са дадени последващи указания относно установяване на предпоставките, предведени в чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ГПК са постановени при нарушение на процесуалните правила и необоснованост. За да постанови това разпореждане съдът явно е имал предвид, че адв. Д. следва да установи дали работи в една кантора с адв. М., т. е. изследвал е предпоставките за редовност за връчване на съобщение за отстраняване нередовностите на частна касационна жалба № 564/29.01.2025 г. Това разпореждане е необосновано. Липсва оспорване на връченото на 17.02.2025 г. съобщение чрез адв. М.. Видно е от текста на молбата от 25.02.2025 г., подадена чрез адв. Д., че той е съобщил, че са връчени съобщения на адв. Л. М., на 17.02.2025 г., също така е посочил, че връчените съобщения били изгубени. Апелативен съд –Варна е следвало да съобрази на първо място, че е налице редовност на връчването на съобщението на 17.02.2025 г. Длъжностното лице-призовкар, в съответствие с чл. 44, ал. 1, изр. 1 от ГПК е удостоверил датата и начин на връчване, имената и качеството на лицето, чрез което е извършено връчването. От своя страна получателят, на основание чл. 44, ал. 1, изр. 2 от ГПК е удостоверил с подписа си получаването на съобщението. Също така съдът е следвало да съобрази, че адв. Д. е признал извършеното връчване, посочвайки, че иска продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, тъй като същите не са достигнали до него, поради изгубване на съобщенията, получени на 17.02.2025. Именно поради изгубването им и липса на функционалност в Регистъра за връчени справки, да установи връчването, не е съществувала яснота има ли връчено съобщение, както и конкретните указания на съда за отстраняване на нередовностите на частната жалба. Неяснотата по отношение на връчването не може да се приеме за оспорване на връчването, предвид изявлението, че съобщенията от дата 17.02.2025 г. са получени, но изгубени. Поради това следва да се приеме, че изискванията, формулирани от АС-Варна в разпореждане № 275 от 04.03.2025 г. не съответстват на данните по делото и не кореспондират с нередовността на частната жалба. Непосочването на отношенията между адв. Л. М. и адв. Р. Д., не означава неотстраняване нередовностите на частната жалба.

Апелативен съд – Варна е следвало да съобрази, че с оглед посочените обстоятелства относно евентуално получаване на съобщение и неговото изгубване, адвокат Д. е формулирал искане, в случай, че по делото е удостоверено връчване на съобщение за отстраняване указанията на съда, съдът да продължи срока, в който това може да бъде извършено от страната. Целта на искането за продължаване на срока е била да се запознае с указанията на съда и да отстрани същите.

Вследствие на незаконосъобразните указания на съда до страната е допуснато и съществено процесуално нарушение. Апелативен съд – Варна е следвало да се произнесе по искането на частния жалбоподател чрез адв. Д., формулирано в молба вх. № 1388/25.2.2025 г. за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частна жалба вх. № 564/29.01.2025 г. Апелативен съд – Варна е следвало да съобрази правната норма на чл. 63 от ГПК, като на първо място се произнесе по допустимостта на искането. Ако съдът приеме, че искането не е подадено в предвидения от закона срок, следва да остави без разглеждане същото. Актът на съда, с който следва да се произнесе по допустимостта на искането за продължаване на срока, в случай, че бъде преценено, че е недопустимо, подлежи на самостоятелно обжалване, като преграждащо търсената от страната защита. В случай, че установи, че е отправено в срок искането с правно основание чл. 63 от ГПК, следва да се произнесе по основателността на искането за продължаване на срока.

С оглед изложените мотиви следва да се приеме, че липсата на произнасяне по направеното искане е довело до нарушаване на процесуалните норми относно произнасянето на съда по отстраняване нередовностите на частна жалба вх. № 564/29.01.2025 г. Така допуснатото нарушение на чл. 63 от ГПК налага отмяна на обжалваното в настоящето производство разпореждане и връщане на делото на въззивния съд за администриране на частна жалба 564 от 29.01.2025 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ разпореждане № 470 от 10.04.2025 г. по в. ч.гр. д. 540/24 г., с което е върната депозираната от „Почивно дело и квалификация“ ЕАД чрез адв. Р. Д. частна жалба вх. № 564/29.01.2025 г. и

ВРЪЩА делото за произнасяне на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: