О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3488

гр. София, 08.07.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 368 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. К., чрез адвокат Г. К. от ХАК, против въззивно решение № 218/27.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 209/2023 г. на Окръжен съд-Хасково, в частта му относно определения режим на лични контакти на бащата И. Й. И. с детето Й. И. И.. С въззивното решение в обжалваната му част е отменено решение № 228/19.08.2022 г. по гр. д. № 147/2022 г. на Районен съд - Димитровград, в частта, в която е определен режим на лични контакти между бащата и детето, като вместо това е определил режим на лични отношения, както следва: бащата има право да взема детето: 1) от първо до седмо число на всеки месец включително, с преспиване през целия период, като бащата може да вземе детето в първия ден на периода от детска градина/училище в момента, в който свършват заниманията/учебните му часове, а ако първият ден на месеца не е присъствен за учениците – от 08.00 часа от дома на майката, със задължение да го върне в дома на майката в последния ден на съответния период до 19.00 часа; 2) от петнадесето до двадесет и първо число на всеки месец включително, с преспиване през целия период, като бащата може да вземе детето в първия ден на периода от детска градина/училище в момента, в който свършват заниманията/учебните му часове, а ако първият ден на месеца не е присъствен за учениците – от 08.00 часа от дома на майката, със задължение да го върне в дома на майката в последния ден на съответния период до 19.00 часа; 3) през четните години на коледните празници и коледната ваканция от 10.00ч. на 24.12. до 19.00ч. на 30.12.; 4) през нечетните години на новогодишните празници и ваканция от 10.00ч. на 31.12. до 19.00ч. на 03.01.; 5) през четните години на великденските празници от 10.00ч. на първия ден до 19.00ч. на третия ден; 6) през четните години за рождения ден на детето – 15 декември, от 17.00ч. до 20.00 часа, а ако този ден е неработен – от 10 ч до 19 ч; 7) през нечетните години за именния ден на детето – Й., от 17.00 ч. до 20.00 часа, а ако този ден е неработен – от 10 ч до 19 ч; 8) през нечетните години – за дните на есенната ученическа ваканция от 08.00 часа на първия ден до 20.00 часа на последния ден; 9) през нечетните години – за дните на междусрочната ученическа ваканция от 08.00 часа на първия ден до 20.00 часа на последния ден; 10) през четните години – за дните на пролетната ученическа ваканция от 08.00 часа на първия ден до 20.00 часа на последния ден; 11) 30 дни през лятото – наведнъж или на два пъти, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката - като във всички тези случаи бащата има задължение след изтичането на срока на свижданията да върне детето на майката.

В жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Относно възможността съдът да предостави режим на контакти на родителя, на когото не са предоставени родителските права за периоди с равна продължителност с другия родител, на когото са предоставени родителските права в рамките на всеки месец, което би могло да се квалифицира като постановено от съда „споделено родителство“ ?“ и 2. „Дали съдът е задължен да посочи ясно, точно и адекватно на обстоятелствата предписаните относно личните отношения на детето с неупражняващия родителските права родител и да конкретизира конкретни дати или поне определяеми такива относно летния режим на контакти, контактите през учебните ваканции и празниците?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: ТР №1/2016 на ОСГК на ВКС; решение №50079/05.06.2023 г. по гр. д. № 2347/2022 г., на III г. о. и решение № 176/22.01.2021 г. по гр. д. № 4025/2019 г., на IV г. о., а по втория въпрос в противоречие с решение № 60287/09.12.2021 г. по гр. д. № 85/2021 г., на IV г. о.

Ответникът по жалбата И. Й. И. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че Д. М. К. и И. Й. И. са родители на малолетното дете Й. И. И., родено на 15.12.2016 г. по време на съжителството им на семейни начала. Родителите живеели заедно до месец април 2021 г.

С първоинстанционното решение, съдът предоставил на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето Й. на неговата майка Д. К., при която детето да живее, определил е режим на лични отношения на бащата със сина му, и бащата е осъден да заплаща месечна за детето издръжка в размер на 250 лв.

За да определи режима на лични контакти на бащата с детето, след като родителските права са били предоставени на майката, въззивния съд е обсъдил представените пред първата инстанция социални доклади на ДСП - Д. и ДСП-Хасково, писмените и гласни доказателства /в т. ч. изслушаните пред въззивната инстанция свидетели/, становищата на двамата родители изслушани пред въззивната инстанция, и заключението на изслушаната пред въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза. Приел е, че страните имат равен родителски капацитет, включително родителска отговорност и възпитателски качества, като и двамата в еднаква степен силно обичат свой син, привързани към него, разбират нуждите му, подкрепят го и знаят как да задоволят потребностите му. Посочено е, че родителите имат различни нагласи по отношение на възпитанието на детето – майката била по-изискваща и дисциплинираща, а бащата бил готов да осигури на детето безгрижно, щастливо детство, пълно с душевна топлина, като тези качества били еднакво важни при отглеждането на дете. Детето било еднакво привързано към двамата си родители и имало еднакво силна емоционална връзка с всеки от тях. Копнеело да бъде с баща си и тъгувало за него, но това според съда можело да се преодолее с помощта на значително повече време, което то ще прекарва с баща си. Съдът се е позовал на заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза и на становището на вещото лице, че за детето в момента било най-важно да бъде еднакво време с двамата си родители. Посочил е, че за детето няма бъде неудобно да посещава училище в Д., пребивавайки част от времето в дома на баща си в Хасково /поради близостта на градовете и добре развита междуградска инфраструктура, и възможностите на бащата да го транспортира до училището/. Предвид възрастта на детето, констатираната от вещото лице тъга за това, че не може да бъде с баща си, и привързаността му към дома в [населено място] /където е живяло до раздялата между родителите/, съдът е приел, че на бащата следва да бъде осигурен максимално широк режим на контакти с детето. Направен е извод, че режимът на лични контакти на бащата с детето, следва да бъде определен така, че времето, което детето ще прекарва при всеки от родителите да бъде приблизително равно. При тези данни въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, в частта му касаеща определения режим на лични контакти на бащата с детето и е определил нов /посочен по - горе в мотивите/.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че следва на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, въззивното решение в обжалваната му част, касаеща определения режим на лични контакти на бащата И. Й. И. с детето Й. И. И., да се допусне до касационен контрол по първия формулиран от касатора правен въпрос, относно възможността съдът да предостави режим на контакти на родителя, на когото не са предоставени родителските права за периоди с равна продължителност с другия родител, на когото са предоставени родителските права в рамките на всеки месец, което би могло да се квалифицира като постановено от съда „споделено родителство“, за проверка за противоречие с цитираната от касатора задължителната съдебна практика на ВКС /ТР №1/2016 на ОСГК на ВКС/ и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че втория въпрос в изложението на касатора представлява оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, т. е. – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на обжалваното решение, по което съдът ще се произнесе с решението по делото, като го разгледа ведно с касационното основание, с което е пряко свързано.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 40 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 218/27.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 209/2023 г. на Окръжен съд-Хасково в обжалваната му част.

УКАЗВА на жалбоподателя Д. М. К., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 40 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.