О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1235

София, 18.03. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 06.03.2024 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 371/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. С. срещу определение № 12072 от 12.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 10562/2023 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 13854 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 26992/2022 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя срещу Ц. Г. Г. и производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата са изложени оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното определение, като се иска отмяната му и разглеждането на предявения иск по същество. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с подадена на 23.05.2022 г. от Г. А. С. искова молба, с която срещу Ц. Г. Г. е предявен иск по чл.76 ЗС за защита на отнето владение посредством насилие и по скрит начин, евентуално иск по чл.75 ЗС за защита на нарушено владение върху недвижим имот. Посочено е, че при направена от районния съд служебна справка е констатирано, че е налице висящо производство по гр. д.№ 32063/2022 г. по описа на СРС, образувано по искова молба вх.№ 122349/14.06.2022 г., с която Г. А. С. е предявил срещу Ц. Г. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за същия имот.

При така приетото за установено въззивният съд е направил извод за недопустимост на иска поради наличието на абсолютна процесуална пречка за упражняване на владелческите искове по чл.75 и чл.76 ЗС, а именно предявяването на иск по чл. 108 ЗС за същия имот. Изложени са мотиви, че в случая не е установено предвиденото в чл. 359 ГПК изключение, обосноваващо допустимостта на владелческия иск, доколкото не се касае за отнето по насилствен или скрит начин владение върху имота след датата на предявяване на ревандикационния иск -14.06.2022 г., предвид на което е приложима забраната на чл.359 ГПК, препятстваща разглеждането на предявените владелчески искове.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК - вероятна нищожност на определението, основано с доводи, че част от членовете на съдебния състав, постановил обжалвания акт, не са били избрани чрез разпределение на случаен принцип.

Правилото за разпределение на делата и преписките на принципа на случайния подбор е закрепено в чл. 9, ал. 1 ЗСВ, като за приложението му е разработена Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища. Методиката регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на съдията - докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и видове, и в рамките на съответното отделение. Определянето на останалите членове на тричленните съдебни състави (когато в закона е предвидено правораздаването по делата да се осъществява от такива) е функция на организационно и административно ръководство в съответния орган на съдебна власт, която не е нормативно регулирана. В настоящия случай делото е разпределено на съдията - докладчик при спазване принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, което е удостоверено в приложен по делото протокол за избор на съдия - докладчик от 21.09.2023 г. Обжалваното въззивно определение е постановено от законен (надлежен) състав, формиран в съответствие с правилата за разпределението на делата на принципа на случайния подбор, единната методика, утвърдена от В. и следователно не е налице вероятност за нищожността му, нито на посочените от касатора основания, нито на други, установени от съда.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са въведени и доводи, че обжалваното определение е постановено при грубо противоречие с трайната практика на ВКС. Касаторът не е посочил по кой въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и не е конкретизирал практиката на ВКС, на която смята, че противоречи определението на въззивния съд, поради което и не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставения въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира постановения акт, защото по него не се установява съдът да се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС. В пълно съответствие с тази практика въззивният съд се е произнесъл по предмета на спора, касаещ допустимостта на производството по предявените владелчески искове, като в тази връзка е изложил кои факти намира за установени и въз основа на тях е направил правните си изводи.

Определението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита му, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 122072 от 12.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 10562/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.