Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Ж. против решение № 246 от 06.02.2013 г. по адм. дело № 4203/ 2012 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Желев против заповед № 288/30.06.2012 г. на полицай в група „Охрана на обществения ред” при Първо районно управление „Полиция” (РУП) на Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Добрич, с която на основание чл. 63, ал.1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Желев е задържан за 24 часа в помещенията на І РУП-Добрич. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена без да се осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 63, ал.1, т. 2 от ЗМВР. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта за задържане да бъде отменена.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал.1 от ЗМВР компетентност. Правилно е и заключението, че при издаване на административния акт са спазени и формалните изисквания за закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал.1 от ЗМВР следва да съдържа изброените в нормата на...