Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. К., против Решение № 44/12.03.2013 г., постановено по а. д. № 332/2012 г. по описа на Административен съд Кюстендил (АСКн).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСКн е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД 09-65/13.11.2012 г. на областния управител на О. К. с която, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 108 от ЗДСл, подадена декларация по чл. 27 от с. з. от Н. Й. – главен секретар на Областна администрация Кюстендил (ОАКн) и Заявление вх. № 93-С-35/13.11.2012 г., е прекратено служебното правоотношение със С. Л. К. на длъжност „младши инспектор” с ранг V младши, Дирекция „АКРРДС” в ОАКн.

Недоволен от решението, областният управител на О. К. го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли отмяната му.

Ответната страна – С. Л. К., чрез представения по делото писмен „Отговор” от процесуалния й представител и изразено становище при разглеждането на делото, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът дава становище за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСКн. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда.

Безспорно по делото е, че Каролева е изпълнявала длъжността, посочена в обжалваната заповед на областния управител на ОАКн, преди дисциплинарното й уволнение със Заповед № 30-16/27.06.2011 г. на същия. Тази заповед е била отменена с влязло на 06.11.2012 г. в сила, решение на АСКн. На 13.11.2012 г. Каролева е подала Заявление вх. № 94-С-35 до областния управител, че след отмяната от съда на неговата Заповед № 30-16/27.06.2011 г., тя ще заеме изпълняваната от нея длъжност преди уволнението й, считано от 14.11.2012 г. Пак на 13.11.2012 г., главният секретар на ОАКн Н. Й., е подала Декларация рег. инд. 93-Н-64 по чл. 27 във вр. с чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, видно от която е налице йерархическа връзка на ръководство и контрол между нея и Каролева. Двете са роднини по съребрена линия от ІV степен, който факт е безспорен между страните. На основание декларацията на главния секретар и Заявление вх. № 94-С-35/13.11.2012 г. на Каролева, областният управител е прекратил служебното й правоотношение с обжалваната в настоящото производство негова Заповед № РД-09-65/13.11.2012 г.

При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Решението на АСКн е правилно като краен резултат, макар и по други, различни от изложените в мотивите му правни съображения.

Тълкувайки нормата на чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл разпореждаща, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1, служебното правоотношение се прекратява, се стига до извод, че законът въвежда презумпцията, че незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, когато впоследствие бъде отменена, не го прекъсва. То продължава да съществува във вида, в който е било преди издаването на заповедта, поради което за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да се яви да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на уволнението. Изводът се подкрепя и от текста на чл. 122, ал. 1 и чл. 118, т. 1 от закона. Подаването на писмена молба-уведомление за намерение за явяване, не е задължително действие. Възможно е възстановяването да стане без такава предварителна молба, но в никакъв случай - без самото явяване на служителя за заемане на длъжността. Законът му е предоставил правото да прецени, дали отмяната на акта за уволнението му, е достатъчната за него цел и постигането й го удовлетворява (със съответните последици), или той желае действително да заеме длъжността, от която е бил незаконно уволнен. Тази преценка обаче трябва да се направи в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. В случая, обжалваната Заповед № РД-09-65/13.11.2012 г. на областния управител, е издадена преждевременно, преди да е изтекъл срокът по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл за Каролева, преди тя да се е явила в ОАКн за заемане на длъжността и съответно – преди да е възстановена тя на заеманата преди уволнението й длъжност. Въпреки подаването на Заявление вх. № 94-С-35/13.11.2012 г., е възможно тя да не се яви до 20.11.2012 г. в ОАКн, когато за нея изтича срокът по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Ако това стане, областният управител би следвало да издаде заповед за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Издавайки акта си преди изтичане на срока по чл. 122, ал. 1 от закона, областният управител е издал един незаконосъобразен акт, тъй като към 13.11.2012 г. не е имало категорични данни какъв точно е статуса на Каролева: явил се да заеме длъжността и съответно - възстановен държавен служител или неявил се в срока такъв, за който следва да се издаде заповед по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

О. З. № РД-09-65/13.11.2012 г. на областния управител е незаконосъобразна и на друго основание – поради неизпълнение на влязлото в сила решение на АСКн, отменящо като незаконосъобразна Заповед № 30-16/27.06.2011 г. на областния управител. На основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съдебното решение, с което се отменя оспорен административен акт, има действие по отношение на всички, вкл. и по отношение на издателя на незаконосъобразния акт. Ако след отмяната на заповедта, Каролева се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 122, ал. 1 от АПК, органът по назначението е длъжен да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Неизпълнението на това му задължение, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение, води до основание за налагане на административно наказание глоба от 200 до 2000 лева за длъжностното лице на основание чл. 304 АПК. Нещо повече - член 177, ал. 2 от АПК постановява, че „Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни…”.

По изложените съображения, обжалваното решение на АСКн се явява правилно като краен резултат и като такова следва да се остави в сила.

Касационният довод за необоснованост на обжалваното съдебно решение е деклариран, но необоснован. Касаторът не сочи кой точно фактически извод на АСКн, на кое събрано по делото доказателство противоречи, поради което ВАС е лишен от възможността да го разгледа и да изкаже становището си по него.

Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се развива в насока, че АСКн неправилно е приел приложимост на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за уволнението на Каролева. Видно от мотивите на АСКн, приложимостта на посочения текст от закона е развито като вероятна възможност, не и като правилното и относимо към случая материално право, поради което доводът е неоснователен.

Въпросите за трансформирането на длъжността „младши инспектор” в „младши експерт” с Длъжностното разписание в сила от 01.06.2012 г. биха имали значение ако правното основание за издаване на обжалваната заповед е чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При наличното такова по чл. 103, ал. 1, т. 4 от закона, този въпрос е ирелевантен.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно и допустимо.

По изложените съображения и поради неоснователност на касационната жалба, обжалваното решение на АСКн следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 44/12.03.2013 г., постановено по а. д. № 332/2012 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. А.И.