Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. П. от гр. П. срещу решение от 04.04.2007 г., постановено по адм. дело № 1488/2006 г. от Пловдивския окръжен съд с мотиви за необоснованост. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се задължи административния орган да предостави търсената информация.

Ответникът - Апелативния прокурор при АП гр. П. не взема становище.

Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като се запозна с доводите на касатора и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение състав на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на П. П. срещу писмо изх. № 2256 от 13.10.2006 г. на АП Пловдив по негово заявление за предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съдът е приел оспорването за процесуално допустимо, макар писмото да не носи формалните белези на индивидуален административен акт, тъй като представлява волеизявление, изхождащо от овластен със закона орган и с него се засяга законния интерес на адресата да получи информация, като това засягане настъпва непосредствено от действието на акта. При служебната проверка на законосъборазността на акта съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Приел е още, че поисканата информация не попада в приложното поле на ЗДОИ, очертано от чл. 2 и чл. 3 от с. з. Заявлението на жалбоподателя в същност цели тълкуване на нормативни разпоредби, с които сам той е запознат. Ето защо отказът да...